Силната нужда от околните и едновременно с това мисълта, че не заслужаваме любовта и подкрепата им, може да се превърне в здраво вкоренено убеждение. Много често решаваме, че хората не искат да ни помогнат, макар фактите да показват тъкмо обратното. Тази нужда може да замъгли съзнанието ни и да ни попречи да видим любовта, с която може би сме обградени.
Има случаи, в които никое човешко същество не би могло да ни окаже подкрепата, която търсим - да ни предпази напълно от външния свят, да се грижи непрекъснато за нас, да ни накара да се чувстваме добре и да ни даде усещане за завършеност и сигурност.
Често разчитаме на другите и се нуждаем от тях толкова силно, че се задоволяваме с твърде малко. Нерядко изпадаме в зависимост от алкохолици и хора с подобни проблеми. Възможно е дори да попаднем във властта на личности, които всъщност не обичаме и даже не харесваме. Понякога се нуждаем толкова много от човек до себе си, че се задоволяваме с когото и да е. Друг път може би се нуждаем от даден човек, но се оказва, че точно той не може да задоволи нуждите ни. Получава се така, че търсим подкрепата на определена личност, но този, когото сме избрали, не може или не иска да изпълни това наше желание.
Бихме могли дори да убедим себе си, че сме неспособни да живеем без определен човек и ще се поболеем и ще умрем, ако той не е до нас. В случай, че този човек е алкохолик или има някакъв друг сериозен проблем, може да започнем да толерираме ужасното му държание и лудостта му, само и само да запазим източника на емоционалната си сигурност. Нуждата ни от него може да стане толкова голяма, че да се задоволяваме с твърде малко. В такъв случай очакванията ни спадат под обичайното ниво, под това, което би трябвало да очакваме от една нормална връзка. Така се оказваме хванати в капан.
„... Вече няма никаква справедливост. Нещата дори са загубили човешкия си облик - пише Джанет Джерииджър Уойтиц в статия от сборника „Съзависимостта - една новопоявила се тема.” - Получават се някои доста странни изкривявания. Ще остана защото: „Той не ме бие”.; „Тя не ми изневерява”; „Той продължава да ходи на работа.” Представете си да се радвате на неща, които обикновените хора смятат за съвсем нормални. Но дори да се случи най-лошото, дори той да ви бие, дори тя да ви изневерява, дори той да не работи - дори тогава вие ще кажете: „Но аз обичам този човек!” А когато ви попитам: „Какво толкова намирате в него?”, вие не ми отговаряте. Отговор няма, тъй като силата на емоционалната зависимост е много по-голяма от силата на разума.”
Не искам да кажа, че всичките ни връзки се базират на несигурност и зависимост. Безспорно е, че любовта е по-силна от разума - така и трябва да бъде понякога. Във всички случаи, ако обичаме някой алкохолик и искаме да останем е него, трябва да послушаме сърцето си. Но силата на емоционалната несигурност може далеч да надмине енергията на любовта и разума. Чувството, че не сме в състояние да се концентрираме върху себе си и че не сме уверени в емоциите си по отношение на собствената си личност, може да ни вкара в капан. По този начин няма да смеем да прекратим някоя връзка, която фактически отдавна е приключила и има разрушителен ефект върху нас. Възможно е да позволим на околните да злоупотребяват с нас и да ни нараняват, а това със сигурност е в разрез с интересите ни.
Когато хората попаднат в клопка, те търсят изход. Ето защо съзависимите, които се чувстват впримчени в някаква връзка, търсят начин да се измъкнат. Понякога идеята за бягство е здравословна и позитивно заредена - постепенно започваме да правим стъпки по посока на финансовата и емоционалната си независимост. В своята книга Пенелопи Ръшанов често използва понятието „независимост”. С него тя означава постигането на определен баланс, при който признаваме и задоволяваме своята естествена нужда да бъдем сред хората и да получаваме любовта им, без това да ни прави прекалено и болезнено зависими от тях.
Можем да започнем да учим нещо, да тръгнем на работа или да си поставим други цели, които ще ни помогнат да възвърнем свободата си. Най-често определяме тези цели, когато не можем повече да понасяме безизходицата. Някои съзависими, обаче, намират болезнени и нездравословни пътища за бягство. Едни търсят спасение в алкохола и наркотиците. Други стават работохолици. Трети изпадат в емоционална зависимост от някой, който прилича на човека, от когото се опитват да избягат - например друг алкохолик. Много съзависими започват да обмислят идеята за самоубийство. За някои мисълта да сложат край на живота си изглежда като единствения възможен изход от това ужасно и болезнено състояние.