Выбрать главу

Емоционалната зависимост и чувството за безизходи­ца са способни да съсипят дори връзка, която може да бъде спасена. При положение, че все още поддържаме доб­ри взаимоотношения с някого, има опасност да се почув­стваме прекалено несигурни, за да се отделим и да започ­нем да се грижим сами за себе си. А това от своя страна значи, че или ще се свием в черупката си, или ще прогоним човека до себе си. Постепенно прекомерната ни нужда от околните става явна и за тях самите. Те могат да я усетят, да я почувстват.

Прекалената зависимост от определена личност може да убие любовта. Взаимоотношенията, основаващи се на емоционална несигурност и обсебване, вместо на любов, могат да се окажат саморазрушителни. Този тип връзки са безполезни. Работата е там, че прекомерната зависи­мост плаши и отблъсква околиите и задушава любовта. Тя привлича определен тип хора, които не могат да задо­волят истинските ни нужди. Постепенно тези наши потребности стават все по-големи и ние все повече се отчайваме. Животът ни започва да се върти изцяло око­ло човека до нас, като по този начин се стремим да запа­зим източника на щастието и сигурността си. Посте­пенно занемаряваме собствения си живот. След това за­почваме да се ядосваме на този човек. Оказва се, че той ни контролира. Ние зависим от него. В крайна сметка по­вечето от нас започват да се възмущават и ядосват на този, от когото зависят и който ги контролира, тъй като лично са му предоставили властта върху самите себе си и собствените си права.

Отчаянието и зависимостта могат да ни изложат и на други рискове. Ако започнем да вземаме решения, воде­ни от отчаянието, има опасност дори да се изложим на риск от заразяване с болести, предавани по полов път, като например херпес или СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност). Не е безопасно да сме чак тол­кова нуждаещи се в една интимна връзка.

Понякога сами си погаждаме номера, за да скрием от са­мите себе си факта, че сме зависими. Според Колет Даулинг, някои от тези трикове са следните: представяме някого за нещо повече, отколкото е всъщност („Продъл­жавам да съм с него, защото е истински гений.”); омалова­жаваме качествата и способностите му („Мъжете са като деца - Въобще не могат да се грижат за себе си.”); използваме и любимия номер на съзависимите - поемане­то изцяло на грижата за някого. Даулинг описва тези мо­дели в книгата си „Комплексът на Пепеляшка”. Там се раз­казва и историята на Маделин - една жена, която се опитва да се освободи от разрушителната връзка със съпруга си Мани, страдащ от алкохолизъм.

В този случай можем да открием и последния номер на съзависимите личности - вярата, че са длъжни „да се гри­жат” за другия. Маделин винаги е била по-загрижена за Мани, отколкото за себе си. Тя се е фиксирала изцяло вър­ху съпруга си - върху неговата инертност, неговата не­решителност, неговите проблеми с алкохола. По този на­чин Маделин съсредоточава цялата си енергия върху това, да решава неговите или „техните” проблеми и ни­кога не се вглежда в самата себе си. Ето защо цели дваде­сет и две години тя не успява да разбере простия факт, че ако всичко продължава по този начин, ще бъде жесто­ко измамена - ще се окаже, че не е живяла собствения си живот.

... Между осемнадесетата и четиридесетата си годи­на - времето, когато човек се развива, съзрява и изслед­ва света, Маделин Боров не престава да си затваря очи­те за истината. Тя се самозалъгва, че животът й е съв­сем нормален, че съпругът й всеки момент ще се осъзнае и ще се оправи и че един ден тя ще е свободна да изжи­вее вътрешния си живот както подобава - спокойно и съзидателно.

Така в продължение на двадесет и две години тя не на­мира сили в себе си да се изправи срещу истината. По този начин, водена от най-добри намерения, но твърде изплашена, за да заживее собствения си живот, Маделин продължава да се самозалъгва.

На пръв поглед историята на Маделин изглежда много драматична, но основните моменти в нея съвсем не са толкова необичайни. Мекушавостта й, очевидната не­възможност да се отдели, липсата дори на планове за пре­късване на една толкова изтощителна връзка и въобще цялата тази безпомощност са често срещани характе­ристики при жените, страдащи от психологическа зави­симост.