Защо си причиняваме всичко това? Защо се чувстваме толкова несигурни и уязвими, че не можем да заживеем собствения си живот? Защо не можем да повярваме в себе си, след като самият факт, че сме преживели такива ужасии неща, доказва нашата сила и способности? Защо смятаме, че не можем да се грижим за себе си, след като сме такива специалисти в поемането на грижите на околните? Какво не ни е наред?
Мнозина от нас постъпват по този начин, защото когато са били деца, някой много важен за тях човек не им е осигурил любовта, емоционалната сигурност и одобрението, от което са имали нужда. Ето защо правим всичко възможно, за да оцелеем и отчаяно и объркано търсим онова, което никога не сме имали. Някои от нас все още не са се отказали от опитите си да разбият стената с глава, като се мъчат да спечелят любовта на хора, които, също като Мама или Татко, не са в състояние да им дадат това, от което се нуждаят. Цикълът непрекъснато се повтаря - до момента, в който не бъде прекъснат или спрян по някакъв начин. Аз наричам това недовършена работа.
Вероятно сме научени да не се доверяваме на себе си. Това би могло да се получи, ако са ни убеждавали, че начинът, по който се чувстваме, е погрешен и неправилен или са ни втълпявали, че сме побъркани, когато сме искали да се опълчим срещу някаква лъжа или несъответствие. Така губим вяра в онази дълбока и важна част от нашата личност, онази част, която знае кои чувства са правилни усеща истината и ни дава увереността, че ще се справим с изненадите на живота. Не след дълго започваме да вярваме, че наистина не сме наред и не може да ни се има доверие. Гледаме хората около себе. си, които често са болни, имат проблеми или не могат да се контролират, и си мислим: „Те са си наред. Би трябвало да е така. Те ме увериха, че са си съвсем добре. Значи просто аз не съм в ред, проблемът е в мен.” Така се отчуждаваме от собствената си личност и губим вяра в уменията и способностите си да се грижим сами за себе си.
Някои жени са приучени да бъдат зависими. Те са свикнали да превръщат околните в център на живота си и да се оставят на грижите на някой друг. Дори след появата на движението за правата на жените много от нас дълбоко в себе си все още се страхуват да останат сами. Всъщност голяма част от хората изпитват страх от самотата и от възможността да бъдат оставени да се грижат сами за себе си. Това е неделима част от човешката природа.
Някои от нас са започнали дадена връзка без да имат усещането за емоционална несигурност. След това обаче са открили, че човекът до тях е алкохолик. Оказва се, че най-бързият начин да разклатим емоционалната си сигурност, е като се влюбим в алкохолик или в човек с някакво друго компулсивно разстройство. Този тип заболявания обикновено поглъщат изцяло вниманието ни и водят след себе си объркване, хаос и отчаяние. Дори и най-здравия човек може да започне да се съмнява в себе си след като поживее известно време с алкохолик. Животът с такъв човек причинява много нещастия - любовта изчезва, потребностите ни остават неудовлетворени и постепенно нарастват, а ние започваме все повече и повече да се съмняваме в себе си. Алкохолизмът създава емоционално несигурни хора. И злоупотребяващите, и незлоупотребяващите се превръщат в негови жертви. В крайна сметка всички ние започваме да се съмняваме дали въобще сме в състояние да се грижим за себе си.
Ако случайно сте решили, че поради някакви причини не сте способни да се грижите за себе си, не се притеснявайте - имам да ви съобщя добри новини. Основната идея, на тази книга е да подтикне читателите да започнат да започнат да се грижат за себе си Целта на тази книга е да докаже, че това наистина може да стане. Ние не сме безпомощни. Желанието да бъдем такива, каквито сме, и фактът, че носим отговорност за себе си, не бива да ни плашат и да ни причиняват болка. Можем да се справим с абсолютно всичко, което ни поднася животът. Не е необходимо да зависим толкова много от околните. Ние не сме сиамски близнаци и можем да живеем без някой човек до себе си. Както наскоро ми каза една жена: „В продължение на много години бях убедена, че не съм в състояние да живея без някакъв определен човек. Лъжех се. Имах четирима съпрузи и всичките вече са мъртви. Аз обаче още съм жива.” Съзнанието, че можем да живеем без определен човек не означава, че трябва непременно да живеем без него, но то ще ни направи свободни да заживеем по-добре и да обичаме другите истински.
Сега нека ви кажа и „останалата част” от новините. Не съществува някакъв бърз, лесен или магически начин да се освободите от зависимостта.