Търсене на абсолютна сигурност - стремеж да бъдат отстранени всички рискове.
Чувството за сигурност се постига чрез постоянно повтарящи се, ритуализирани действия.
Липса на толерантност - невъзможност за приемане на раздялата (дори когато е за малко, например в резултат от дребно скарване); здраво вкопчване в другия. Реакции при отдръпване на партньора - липса на апетит, нервност, летаргия, силни терзания.
Чувство на неадекватност и безполезност; често пъти решението за скъсване е едностранно.
Бурен край, често пъти свързан с омраза към другия; опити да се нарани отсрещната страна; опити да бъде възстановена връзката чрез манипулиране.
Отричане; фантазии; надценяване на заинтересоваността у другия.
Търсене на решението извън собствената личност -
наркотици, алкохол, нов любовник, промяна на обстановката.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Живейте собствения си живот
Живей и остави другите да живеят.
Девиз на програмата „Дванадесет стъпки”
Ако с тази книга успея да ви предам дори само една идея, надявам се тя да бъде следната: Най-сигурният начин да се побъркаме е да започнем да се месим в работите на другите, а най-бързият начин отново да станем нормални и щастливи е да се захванем единствено със собствените си занимания.
Вече обсъждахме някои идеи и понятия, свързани с тази мисъл. Изследвахме характерните за съзависимостта реакции. Стана въпрос и как бихме могли да реагираме по различен начин, прибягвайки до отделянето. Но какво ни остава, когато се отделим и отпуснем хватката си спрямо околните? Всеки от нас остава сам със себе си.
Спомням си деня, когато проумях този факт. Дълго бреме бях обвинявала другите за собствените си неблагополучия. „Вие сте причината за сегашното ми положение! - крещях аз. - Вижте какво съм принудена да правя с минутите, с часовете, с живота си!” След като се отделих и поех отговорност за себе си, започнах да се чудя дали пък наистина околните са били причината да не живея собствения си живот; може би те просто са ми служили като извинение. Съдбата ми - моето днес и моето утре - изглеждаше доста мрачна.
Възможно е идеята да заживеем собствения си живот да се стори не особено вълнуваща за мнозина от нас. Понякога съзависимите са така погълнати от околните, че са забравили как да се наслаждават на самите себе си и на собствения си живот.
Възможно е някои от нас да са постоянно в тежък емоционален стрес и поради това да смятат, че нямат собствен живот, а само една нестихваща болка. Това не е вярно. Съществуването ни е нещо повече от проблемите, с които се сблъскваме, или поне може да бъде нещо повече от тях. И това ще стане, фактът, че животът ни е бил толкова болезнен до този момент, не означава, че нещата трябва да продължават по същия начин. Можем да успокоим болката - необходимо е просто да започнем да се променяме. Животът ни може и да не тръгне само по мед и масло, но и не е задължително да бъде все така тежък. Имаме нужда и можем да започнем свой собствен живот. Както казва един приятел; „Нека поживеем.”
Някои съзависими смятат, че от съществуването им няма никакъв смисъл, ако не разполагат с някакви перспективи за бъдещето, е определена цел, с разтърсващи преживявания и големи удари. Това също не е вярно. Убедена съм, че Бог е приготвил множество интересни и вълнуващи неща за всеки от нас. Сигурна съм, че можем да открием много по-приятни и значими цели от това, постоянно да се грижим за околните и да бъдем просто придатък на някого. Бихме могли да придобием тази нагласа, като започнем да се грижим за себе си. По този начин помагаме на своята Висша сила и се отваряме за добротата и богатствата, скрити в нас самите и около нас.
В тази книга аз често използвам израза да се погрижим за себе си. Чувала съм много хора да използват тази фраза и немалко от тях са злоупотребявали с нея. Чувала съм как някои я употребяват, за да контролират и да налагат волята си върху другите. (Изтърсвам се например на гости на някого с петте си деца и котката и заявявам, че ще останем за празниците - просто искам да се погрижа за себе си!) Чувала съм как този израз се използва с манипулативна цел - за да се оправдае преследването и наказването на околните, вместо човекът да се справи по някакъв подходящ начин с гнева си, (Имам намерение цял ден да крещя и да ти се карам, защото не изпълни желанието ми. Ти обаче не трябва да ми се сърдиш, тъй като аз просто се грижа за себе си.) Често хората използват тези думи, за да избегнат поемането на отговорност. (Знам, че в момента синът ми си е в стаята и се боцка е хероин, но това си е негов проблем. Аз няма да се притеснявам, а ще взема да отида на пазар и ще похарча петстотин долара. Няма да се тревожа и откъде ще намеря пари, за да си покрия сметките. Просто се грижа за себе си.)