Повечето съзависими са убедени, че са извършили такива потресаващи грешки, че просто би било нелепо да се надяват на някаква прошка. Някои дори смятат, че целият им живот е една ужасна грешка и всяко тяхно действие е неправилно. Мнозина от нас твърдо вярват, че не са в състояние да направят и едно нещо като хората, но едновременно с това изискват от себе си да бъдат перфектни във всичко. Поставят си невъзможни предизвикателства, след което се чудят защо не успяват да се справят.
И накрая - като капак, ние започваме да се самобичуваме. Не харесваме нещата, които правим, и онова, което сме. В самата си същност ние не сме добри хора. По някаква незнайна причина Бог ни е сътворил като абсолютно непригодни за живота личности.
При съзависимостта, също както в много други области от живота, всяко нещо е свързано и води до нещо друго. В случая ниското ни самочувствие често е пряко свързано с нещата, които правим или не правим, и е причина за много от проблемите ни.
Тъй като съзависимите в повечето случаи изпитват силна неприязън към себе си, те смятат, че не трябва да се съобразяват със собствените си нужди, или казано по друг начин - да проявяват егоизъм. Поставянето на личните интереси на първо място е просто недопустимо. Обикновено сме убедени, че струваме нещо, само ако работим в полза на другите или се грижим за тях и затова никога не отказваме. Ако някой е толкова незначителен и маловажен, колкото сме ние, той трябва да положи доста допълнителни усилия, за да бъде харесван от околиите. Никой нормален човек не би могъл да изпитва удоволствие или да иска да общува с нас. За да заслужим и запазим нечие приятелство, ние се чувстваме длъжни постоянно да правим нещо за този човек. Непрекъснато се отбраняваме не защото се смятаме за непогрешими, а просто защото самочувствието ни е толкова ниско, че всяка атака заплашва да ни довърши - да ни унищожи. И без това не можем да се понасяме и изпитваме такава нужда да бъдем съвършени и да престанем да се срамуваме, че в никакъв случай не бихме могли да допуснем някой да ни посочи поредната грешка, която сме направили. Една от причините постоянно да натякваме и да критикуваме околните е, че непрекъснато правим същото със самите себе си.
Също както Ърии Ларсън и някои други специалисти, аз съм убедена, че ниското ни самочувствие и непоносимостта, която изпитваме към себе си, са пряко свързани с всички останали аспекти на съзависимостта, като например: превръщането ни в мъченици; отказа да се наслаждаваме на живота; работохолизма и постоянната ни заетост, заради които не ни остава време за нас самите; перфекционизма, заради който не сме в състояние да изпитваме удоволствие от нещата, които вършим; протакането и огромния товар от вина и несигурност, които носим на плещите си; избягването на близостта с хората - едностранното прекратяване на взаимоотношенията, недопускането на обвързване, неспособността да се освободим от някаква разрушителна връзка; създаването на взаимоотношения с хора, които могат само да ни навредят, и избягването на личности, които са в състояние да окажат благотворно влияние върху нас.
Ние проявяваме огромна изобретателност в изнамирането на различни способи за самоизтезаване: преяждаме, пренебрегваме нуждите си, непрекъснато се сравняваме и съревноваваме с околните, обсебваме ги, безспир предъвкваме разни мъчителни спомени или си представяме ужасни сцени от бъдещето. Ами ако тя отново започне да пие? -мислим си ние. Ами ако си има любовник? Ами ако някое торнадо разруши къщата? Този тип нагласа е изключително подходящ, ако имаме желание да се заредим със солидна доза страх. Повечето от нас постоянно се стряскат с подобни мисли, след което се чудят защо се чувстват толкова изплашени.
Ние се лишаваме от всички блага, които би могъл да ни предостави животът, тъй като просто смятаме, че не ги заслужаваме.
Повечето от нас са изключително враждебно настроени към себе си. Подобна самоненавист обикновено се усвоява в семейството, и то с помощта на родител алкохолик. По-нататък някои от нас усилват тази нагласа към себе си, като напускат родителя, страдащ от алкохолизъм, и сключват брак с друг алкохолик. Много често в хода на някаква връзка откриваме, че и жалките останки от самочувствие, които сме притежавали в началото, са се изпарили. Част от нас нямат никакви проблеми със самооценката, докато не срещнат определен човек или докато не се появи онзи проблем; постепенно или пък съвсем изненадващо откриваме, че не можем да се понасяме. Алкохолизмът и останалите компулсивни разстройства имат пагубно влияние върху самочувствието на страдащите от тях и на съзависимите. Този тип заболявания са саморазрушителни. Много често дори не си даваме сметка за начина, по който подценяваме и мразим себе си, тъй като постоянно се сравняваме с алкохолиците и останалите ненормални хора около себе си; при подобно сравнение винаги се оказва, че нямаме никакви проблеми. Запомнете, че ниското самочувствие само чака да му предоставим удобна възможност и е готово да ни нападне.