Всъщност няма голямо значение кога и как сме започнали да се самоизтезаваме. Важното е да престанем още сега. Веднага да започнем да се отнасяме нежно и с разбиране към себе си. Чувстваме се добре. Радваме се, че сме това, което сме. Разсъжденията ни са правилни. Чувствата ни са напълно уместни. Намираме се точно там, където би трябвало да бъдем в този момент. Всеки от нас си е съвсем наред. Ние сме напълно нормални хора. Дори и да сме грешили, това не е проблем - важното е, че сме направили най-доброто, на което сме били способни.
Дори при съзависимостта, в която сме изпаднали, с цялото това контролиране, спасяване и е различните недостатъци на характерите ни, ние сме съвсем наред и сме точно такива, каквито би трябвало да бъдем. Аз говорих много за проблеми, за недовършени задачи и неща, които трябва да променим - това са предстоящи цели и работа, която трябва да свършим, за да подобрим качеството на живота си. Но и в момента ние сме напълно нормални хора. Нещо повече - съзависимите са измежду най-любвеобилните, най-щедрите, най-добросърдечните и най-загрижените личности, които познавам. Проблемът е, че сме изпаднали в някаква заблуда и сме започнали да правим неща, които ни причиняват болка. Сега ще се научим как да престанем да вършим тези неща. Отново повтарям - проблемът е именно в тази заблуда, а не в самите нас. Ако притежаваме някаква черта на характера, която да е наистина отвратителна, това е начинът, по който се мразим и се нахвърляме върху себе си. Просто трябва да се откажем от този нетърпим навик. За начало трябва да престанем да се нахвърляме върху себе си заради това, че постоянно се нахвърляме върху себе си. Не сме виновни за този свой навик, но сме отговорни за това, да се отучим от него.
Бихме могли да се радваме на себе си и на живота си. Можем да се грижим за себе си и да се обичаме. В състояние сме да приемем прекрасната си личност с всичките й недостатъци, дефекти, силни и слаби страни, чувства, мисли и всичко останало. Тя е най-хубавото нещо, което имаме. Тя е това, което сме и което би трябвало да бъдем. Собствената ни личност не би могла да бъде някаква грешка. Ние сме най-великото нещо, което някога ни се е случвало. Повярвайте в тази идея. Така животът става много по-лесен.
Единствената разлика между съзависимите и останалата част от света се състои в това, че другите хора не се нахвърлят върху себе си заради онова, което са. Всички човешки същества мислят по подобен начин и изпитват чувства от един и същ диапазон. Всички правят грешки или пък постъпват правилно. Така че можем да престанем да се самообвиняваме за всичко.
Ние не сме втора ръка хора и не заслужаваме второкласен живот. Освен това не заслужаваме второкласни взаимоотношения! Ние сме достойни за любовта на околните и си струва човек да ни познава. Хората, които ни харесват и обичат, не са по-глупави или по-долнокачествени от останалите. Всеки от нас има право да бъде щастлив. Ние заслужаваме благата на живота.
Хората, които ни се струват най-прекрасни, са същите като нас. Единствената разлика е, че те си казват колко добре изглеждат и открито се наслаждават на хубостта си. Хората, които говорят безкрайно мъдро, умно или духовито, са също като нас. Те просто се държат свободно и не се притесняват да бъдат такива, каквито са. Онези, които изглеждат невероятно спокойни и уверени в себе си, също не са по-различни от нас. Те са успели да преминат и през най-страховитите изпитания, като са си казвали, че могат да го направят. И най-преуспелите личности са същите като нас. Те са вървели напред, развивали са дарбите и способностите си и са си поставяли цели. Ние не сме по-различни дори от хората, които гледаме по телевизията - нашите герои и кумири. Всички ние сме направени от един и същ материал - човешката ни същност. Разликата е в начина, по който се възприемаме, и в нещата, които си казваме.