Ние сме добри хора - достатъчно добри, и имаме всичко, което ни е нужно, за да живеем добре. Според мен, основната причина за тревожността и страха ни е фактът, че постоянно се самоубеждаваме как не сме способни да се справим с живота и с изненадите, които той ни поднася. Натаниъл Брандън нарича това „неуловимо усещане за непригодност към действителността”. Аз ви уверявам, че сте напълно пригодни за действителността. Отпуснете се. Където и да ви се налага да ходите, каквото и да ви се налага да правите, вие сте напълно готови за тази ситуация и ще се справите отлично. Отпуснете се. Чудесно е да бъдеш това, което си. Та и какво друго бихте могли да бъдете? Просто трябва да давате най-доброто от себе си във всичко, с което се захващате.
Какво повече бихте могли да направите? Понякога човек не е в състояние да даде най-доброто, на което е способен, това също е съвсем нормално. Всеки изпитва чувства, страхове, през главата му минават различни мисли и често пъти се чувства уязвим. Трябва да престанем да се самоубеждаваме, че сме по-различни от останалите, заради нещата, които правим или усещаме, уверявам ви, че другите хора вършат същите неща и изпитват същите усещания.
Трябва да започнем да се отнасяме по-добре към собствената си личност - с повече нежност и съчувствие. Нима бихме могли да полагаме необходимите грижи за себе си, при положение че се ненавиждаме или презираме?
Престанете да се отнасяте враждебно към себе си. Спрете със самообвиненията и самоизмъчването. Поемете отговорност и направете необходимите стъпки, за да се освободите от ролята на жертва. Натикайте чувството си за вина в миша дупка. Срамът и вината не вършат работа, когато имаме определена дългосрочна цел. Тяхната задача е да ни покажат, че в някакъв момент вероятно сме нарушили собствените си морални норми. Като начин на живот срамът и вината са абсолютно безполезни. Забравете фразата „длъжен съм да...” Опитайте се да си давате сметка кога се наказвате и самоизмъчвате и се научете да си предавате положителни послания. Ако се налага да свършите нещо, направете го. Ако откриете, че се самоизтезавате, престанете. Постепенно ще ви става все по-лесно. Ще се научите да се шегувате със себе си, няма да позволявате да изпадате в заблуди, ще започнете да се отнасяте по-нежно към собствената си личност и в крайна сметка ще се заемете със собствения си живот. Ако изпитвате истинска вина, погрижете се за нея. Бог ще ви прости. Той знае, че сте дали най-доброто от себе си, макар резултатът да е бил трагичен. Не е необходимо да се самонаказваме с чувство за вина, за да покажем на Господ или на някой друг колко много съжаляваме. Трябва да си простим. Направете четвърта и пета стъпка (виж главата за работа по програмата „Дванадесет стъпки”); поговорете с някой свещеник; поговорете с Бога; поправете грешката си; след всичко това обаче просто приключете въпроса.
Необходимо е да престанем да се срамуваме. Срамът, също като вината, би могъл само да попречи при изпълнението на дългосрочните ни цели. Ако по някакъв директен или индиректен начин околните се опитват да ни убеждават, че трябва да се срамуваме от нещо, ние не сме длъжни да им вярваме. Неприязънта към себе си и срамът могат да бъдат полезни само за определен кратък период от време. Спомняте ли си някакъв случай, когато нещата са се подобрили от това, че дълго време сте се срамували или сте изпитвали вина? Успявали ли сте да решите някакъв проблем с помощта на този метод? По какъв начин? В повечето случаи вината и срамът ни карат да изпитваме такова безпокойство, че просто не сме в състояние да дадем най-доброто от себе си. Чувството за вина само утежнява ситуацията.
Всеки от нас има нужда да цени себе си, да взема решения и да прави избор, който подобрява самочувствието му.
„Ако успеете да действате като уверен в себе си, а не отчаян човек, ще видите, че следващия път ще ви бъде още по-лесно” - твърди Тоби Райе Друс в книгата си „Да ги накараме да изтрезнеят”.
Бихме могли да проявяваме нежност, любов, загриженост, внимание и добронамереност към себе си, към своите чувства, мисли, нужди, желания, стремежи и към всичко останало, от което сме сътворени. Всеки от нас е в състояние да приеме себе си. Започнете оттам, където сте в момента, и ще стигнете много далеч. Развийте дарбите и способностите си. Вярвайте в себе си. Отстоявайте себе си. Можете да си имате доверие и да се цените. Бъдете искрени. Уважавайте себе си - именно в това е магията; в това е и нашият ключ към света.