Выбрать главу

Предлагам ви един откъс от прекрасната книга на Натаниъл Брандън „Да уважаваме себе си”, в която става въпрос за изкуството на доброто самочувствие. Обърне­те специално внимание на този цитат.

„От всички оценки, които правим през живота си, ни­коя не е толкова важна, колкото оценката, която даваме на самите себе си, тъй като тя достига до самата сърце­вина на нашето съществуване.

... Няма значима страна от мисленето, мотивацията, чувствата или поведението ни, която да остава незасег­ната от начина, по който се оценяваме...

Първата стъпка към придобиването на уважение към собствената личност е утвърждаването на принципа на разума: изборът да мислим, да си даваме сметка за не­щата, да изпращаме осветяващия лъч на съзнанието на­вън към света и навътре към собственото си същес­тво. Да се провалим в това начинание означава да се провалим в опитите си да проникнем в ядрото на лич­ността си.

Уважението към себе си означава готовност да мислим независимо, да живеем според собствените си разбирания и да имаме смелостта да възприемаме и оценяваме света самостоятелно.

Уважението към себе си означава готовност да си да­ваме сметка не само за това, което мислим, но и за онова, което чувстваме и желаем, от което имаме нужда, към което се стремим, заради което страдаме, от което сме изплашени и ядосани - и да приемем правото си да изпит­ваме подобни чувства. Противоположната нагласа пред­полага отричане, абдикация от самите себе си, самопотискане - отхвърляне на собствената личност.

Уважението към себе си означава една постоянна нагла­са на себеприемане - да се приемем такива, каквито сме, без да се самопотискаме или самоосъждаме, без да прикри­ваме истината за собствената си личност, опитвайки се да заблудим себе си или околните.

Уважението към себе си означава да живеем неподпра­вено, да говорим и действаме от позицията на най-дълбо­ките си убеждения и чувства.

Уважението към себе си означава да не приемаме незас­лужена вина и да полагаме всички усилия, за да се справим с чувството на вина, което може би сме заслужили.

Уважението към себе си означава да пазим ревностно правото си на съществуване, което произлиза от съзна­нието, че животът ни принадлежи на нас самите и на ни­кой друг и че целта на земното ни пребиваване не е да жи­веем съобразно очакванията на околиите. За много от хо­рата това е непоносима отговорност.

Уважението към себе си означава да обичаме собстве­ния си живот, да обичаме възможностите си за израства­не и преживяване на различни удоволствия, да обичаме процеса на откриване и изследване на нашите чисто чо­вешки способности.

По този начин ще започнем да си даваме сметка, че ува­жението към себе си означава да проявяваме егоизъм в най-висшия, най-благороден и най-трудноразбираем сми­съл на тази дума. А това, смятам аз, изисква огромна неза­висимост, смелост и почтеност.”

Ние имаме нужда да се обичаме и да поемем отговор­ност към себе си. Дължим си част от безграничната пре­даност, която повечето от нас с готовност предос­тавят на другите. Високото ни самочувствие ще се пре­върне в източник на истинска доброжелателност и мило­сърдие към околните, а не на себичност.

Любовта към себе си само ще усили любовта, която да­ваме и получаваме от околните.

В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И

1. Какви чувства изпитвате към себе си? Напишете нещо по този въпрос. Разкажете за нещата, които харесва­те и които не харесвате в себе си. След като приклю­чите, прочетете отново написаното.

ДВАНАЙСТА ГЛАВА

Овладейте изкуството да приемате действителността

Искам да ви направя едно предложение:

нека се изправни лице В лице с действителността.

Боб Нюхарт в „Шоуто на Боб Нюхарт”

Здравомислещите хора съветват да се научим да прие­маме действителността. Това е и трябва да бъде цел­та на повечето форми на психотерапия. Благотворно е да можем да посрещнем и да приемем нещата такива, каквито са. Фактът на приемане носи душевно спокойс­твие. Това обикновено е повратната точка на промяна­та. Много по-лесно е обаче да се каже, отколкото да се направи.

Не само съзависимите, а и всички хора се изправят ежедневно пред дилемата дали да възприемат или да от­хвърлят реалността на съпътстващите ги обстоятелс­тва. Всеки ден ние се сблъскваме с множество събития които ни се налага да приемем. Житейските ни обстоя­телства включват факти от рода на това кои сме ние къде живеем, с кого съжителстваме или съответно не съ­жителстваме, къде работим, с какво се придвижваме, с колко пари разполагаме, какви отговорности носим, как се забавляваме и какви проблеми евентуално възникват във всекидневието ни. Понякога приемането на тези об­стоятелства е лесно и безпроблемно. То сякаш идва от само себе си. Косата ни изглежда добре, децата са послуш­ни, шефът се държи поносимо, парите ни стигат, къща­та е чиста, колата върви и ние обичаме съпруга или лю­бовника си. Знаем какво можем да очакваме и сме готови да го приемем. Всичко е наред. Друг път нещата не вър­вят толкова добре. Спирачките на колата отказват, пок­ривът тече, децата се държат хулигански, чупим си ръка­та, уволняват ни от работа, любовникът или съпругът ни казват, че вече не ни обичат. Нещо се е случило. Има­ме проблем. Нещата са различни. Те се променят. Ние гу­бим нещо. Житейските обстоятелства вече не са толко­ва приятни. Те са се променили и трябва да възприемем тази нова ситуация. Отначало може да започнем да отри­чаме истината или да се съпротивляваме на промяната, проблема или загубата. Иска ни се нещата да останат та­кива, каквито са били досега. Искаме да решим проблема максимално бързо. Искаме отново да се чувстваме добре. Искаме да знаем какво можем да очакваме. Променената реалност не ни харесва. Тя е неприятна и ни кара времен­но да загубим равновесие.