Предлагам ви един откъс от прекрасната книга на Натаниъл Брандън „Да уважаваме себе си”, в която става въпрос за изкуството на доброто самочувствие. Обърнете специално внимание на този цитат.
„От всички оценки, които правим през живота си, никоя не е толкова важна, колкото оценката, която даваме на самите себе си, тъй като тя достига до самата сърцевина на нашето съществуване.
... Няма значима страна от мисленето, мотивацията, чувствата или поведението ни, която да остава незасегната от начина, по който се оценяваме...
Първата стъпка към придобиването на уважение към собствената личност е утвърждаването на принципа на разума: изборът да мислим, да си даваме сметка за нещата, да изпращаме осветяващия лъч на съзнанието навън към света и навътре към собственото си същество. Да се провалим в това начинание означава да се провалим в опитите си да проникнем в ядрото на личността си.
Уважението към себе си означава готовност да мислим независимо, да живеем според собствените си разбирания и да имаме смелостта да възприемаме и оценяваме света самостоятелно.
Уважението към себе си означава готовност да си даваме сметка не само за това, което мислим, но и за онова, което чувстваме и желаем, от което имаме нужда, към което се стремим, заради което страдаме, от което сме изплашени и ядосани - и да приемем правото си да изпитваме подобни чувства. Противоположната нагласа предполага отричане, абдикация от самите себе си, самопотискане - отхвърляне на собствената личност.
Уважението към себе си означава една постоянна нагласа на себеприемане - да се приемем такива, каквито сме, без да се самопотискаме или самоосъждаме, без да прикриваме истината за собствената си личност, опитвайки се да заблудим себе си или околните.
Уважението към себе си означава да живеем неподправено, да говорим и действаме от позицията на най-дълбоките си убеждения и чувства.
Уважението към себе си означава да не приемаме незаслужена вина и да полагаме всички усилия, за да се справим с чувството на вина, което може би сме заслужили.
Уважението към себе си означава да пазим ревностно правото си на съществуване, което произлиза от съзнанието, че животът ни принадлежи на нас самите и на никой друг и че целта на земното ни пребиваване не е да живеем съобразно очакванията на околиите. За много от хората това е непоносима отговорност.
Уважението към себе си означава да обичаме собствения си живот, да обичаме възможностите си за израстване и преживяване на различни удоволствия, да обичаме процеса на откриване и изследване на нашите чисто човешки способности.
По този начин ще започнем да си даваме сметка, че уважението към себе си означава да проявяваме егоизъм в най-висшия, най-благороден и най-трудноразбираем смисъл на тази дума. А това, смятам аз, изисква огромна независимост, смелост и почтеност.”
Ние имаме нужда да се обичаме и да поемем отговорност към себе си. Дължим си част от безграничната преданост, която повечето от нас с готовност предоставят на другите. Високото ни самочувствие ще се превърне в източник на истинска доброжелателност и милосърдие към околните, а не на себичност.
Любовта към себе си само ще усили любовта, която даваме и получаваме от околните.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
1. Какви чувства изпитвате към себе си? Напишете нещо по този въпрос. Разкажете за нещата, които харесвате и които не харесвате в себе си. След като приключите, прочетете отново написаното.
ДВАНАЙСТА ГЛАВА
Овладейте изкуството да приемате действителността
Искам да ви направя едно предложение:
нека се изправни лице В лице с действителността.
Боб Нюхарт в „Шоуто на Боб Нюхарт”
Здравомислещите хора съветват да се научим да приемаме действителността. Това е и трябва да бъде целта на повечето форми на психотерапия. Благотворно е да можем да посрещнем и да приемем нещата такива, каквито са. Фактът на приемане носи душевно спокойствие. Това обикновено е повратната точка на промяната. Много по-лесно е обаче да се каже, отколкото да се направи.
Не само съзависимите, а и всички хора се изправят ежедневно пред дилемата дали да възприемат или да отхвърлят реалността на съпътстващите ги обстоятелства. Всеки ден ние се сблъскваме с множество събития които ни се налага да приемем. Житейските ни обстоятелства включват факти от рода на това кои сме ние къде живеем, с кого съжителстваме или съответно не съжителстваме, къде работим, с какво се придвижваме, с колко пари разполагаме, какви отговорности носим, как се забавляваме и какви проблеми евентуално възникват във всекидневието ни. Понякога приемането на тези обстоятелства е лесно и безпроблемно. То сякаш идва от само себе си. Косата ни изглежда добре, децата са послушни, шефът се държи поносимо, парите ни стигат, къщата е чиста, колата върви и ние обичаме съпруга или любовника си. Знаем какво можем да очакваме и сме готови да го приемем. Всичко е наред. Друг път нещата не вървят толкова добре. Спирачките на колата отказват, покривът тече, децата се държат хулигански, чупим си ръката, уволняват ни от работа, любовникът или съпругът ни казват, че вече не ни обичат. Нещо се е случило. Имаме проблем. Нещата са различни. Те се променят. Ние губим нещо. Житейските обстоятелства вече не са толкова приятни. Те са се променили и трябва да възприемем тази нова ситуация. Отначало може да започнем да отричаме истината или да се съпротивляваме на промяната, проблема или загубата. Иска ни се нещата да останат такива, каквито са били досега. Искаме да решим проблема максимално бързо. Искаме отново да се чувстваме добре. Искаме да знаем какво можем да очакваме. Променената реалност не ни харесва. Тя е неприятна и ни кара временно да загубим равновесие.