Опитала съм се да подбера някои от най-добрите и полезни идеи, свързани със съзависимостта. Включила съм цитати от хора, които смятам за специалисти по въпроса, за да представя тяхната гледна точка. Разказала съм и различни случаи от практиката, за да покажа как хората са се справяли с конкретни проблеми. Макар поради дискретност да съм променила имената и някои детайли, всички истории са действителни и участниците в тях не са събирателни образи. От гледна точка на достоверността на информацията съм включила и библиография, като целта ми е и да предложа допълнителна литература по темата, както и да посоча източниците, които съм използвала. Повечето неща обаче съм научила от всички онези хора, с които съм общувала, и от техните доста сходни размисли по темата. Много от идеите пък са тръгнали отнякъде и са се разпространявали из общността, докато източниците им постепенно са се размили. Опитала съм се да посочвам съвестно авторите на отделните идеи, но в тази област позоваването не винаги е възможно.
Макар това да е практическа книга, чиято цел е да ви даде идеи как бихте могли да си помогнете сами, не трябва да забравяте, че не държите в ръцете си готварска книга с рецепти за психично здраве. Всеки човек и всяка ситуация са уникални. Постарайте се да приспособите идеите към своя собствен оздравителен процес. За тази цел може да се наложи да потърсите професионална помощ, да посещавате групи за самопомощ като „Ал-Анон” и да разчитате на съдействието на една по-висша сила.
Моят приятел Скот Егълстън, специалист в областта на психичното здраве, ми разказа една притча, която използва в терапевтичната си работа. Той я е чул от някого, който пък я бил чул от някой друг. Историята е следната: Имало едно време една жена, която отишла да живее в някаква пещера високо в планината. Там щяла да се обучава при един гуру. Според думите й, тя искала да научи всичко, което може да се научи. Гуруто й дал купища книги и я оставил сама, за да ги изучава. Всяка сутрин я посещавал, за да провери напредъка й. В ръката си държал яка дървена тояга. Всеки път й задавал един и същ въпрос: „Научи ли всичко, което може да се научи?” Всеки път получавал един и същ отговор: „Не, не съм.” Тогава гуруто вдигал тоягата и удрял жената по главата.
Този сценарий се повтарял месеци наред. Една сутрин гуруто влязъл в пещерата, задал същия въпрос и когато чул същия отговор, вдигнал тоягата, за да удари жената. Този път обаче, тя сграбчила сопата във въздуха и не му позволила да я цапардоса.
Изпитвайки едновременно облекчение от факта, че е предотвратила обичайния удар, но и страх от наказание то, което може да последва, тя вдигнала поглед към учителя. За нейна изненада на лицето му се появила усмивка:
- Поздравявам те - казал той, - вече си готова. Сега знаеш всичко, от което имаш нужда.
- Как така? - зачудила се жената.
- Ти разбра, че никога няма да научиш всичко, което може да се научи. Освен това научи как можеш да спреш болката.
Именно за това става въпрос в тази книга - как да спрете болката и как да поемете контрола над собствения си живот.
Много хора са се научили да правят това. Вие също можете.
1
ЧАСТ
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪЗАВИСИМОСТТА
И КОЙ СТРАДА ОТ НЕЯ
П Ъ Р В А ГЛАВА
Историята на Джесика
Срещнах го в един прекрасен слънчев ден и всичко се обърна с главата надолу.
ДЖОРДЖИНА, омъжена за алкохолик
Това е историята на Джесика. Нека тя сама ви я разкаже.
Седях в кухнята, пиех кафе и си мислех колко много работа имам. Да измия чиниите. Да избърша праха. Да изпера. Ужасно много неща, а аз не можех да се насиля да започна. Беше ми трудно дори да мисля за тях, да не говорим пък да го свърша. Такъв е и целият ми живот, разсъждавах си аз.
Обзе ме познатото чувство на умора. Тръгнах към спалнята. Преди следобедната дрямка беше лукс за мен, но сега се бе превърнала в необходимост. В момента можех само да спя. Къде ли се беше изпарила мотивацията ми? Преди имах енергия в излишък. Сега трябваше да полагам усилия дори за да се среша и да се гримирам - ето защо често не си давах труда да го правя.
Легнах на леглото и потънах в дълбок сън. Събудих се с някакво болезнено чувство и мъчителни мисли в главата. Това също ми беше познато. Не знаех кое ме наранява по вече: острата болка от мисълта, че бракът ми е приключил - любовта е изчезнала, погребана под лъжите, пиенето, разочарованията и финансовите проблеми; горчивият гняв, който изпитвах към своя съпруг - човекът, който стоеше зад всичко; отчаянието, което ме бе обзело, тъй като Бог, в когото преди вярвах, ме беше предал и бе позволил това да се случи; или пък смесицата от страх, безпомощност и безнадеждност, която се вплиташе сред тези чувства.