Съзависимите никога не знаят какво могат да очакват от своята връзка, особено ако тя е с алкохолик, наркоман, престъпник, комарджия или човек с някакъв друг сериозен проблем. Постоянно сме атакувани от различни неприятности, промени и загуби. Понасяме безброй кавги, неосъществени срещи, измамни обещания и куп лъжи. Губим емоционалната и финансовата си сигурност, вярата в хората, които обичаме, вярата в Бога - в крайна сметка преставаме да вярваме дори в себе си. Можем да загубим и здравето си, материалните придобивки, способността си да се наслаждаваме на секса, доброто си име, социалните контакти, кариерата, самоконтрола и самоуважението си и дори самите себе си.
Някои от нас губят уважението и вярата си в любимите хора. Често се случва да загубим дори любовта и привързаността си към хората, които доскоро сме обичали. Това е естествена и нормална последица от болестта. Ето какво се казва в една брошура, озаглавена „Наръчник за семейството на алкохолика”:
„Любовта не може да съществува без справедливост. В любовта трябва също така да има и състрадание, което означава да изпитваш и да понасяш трудностите заедно с обичания човек. Състраданието не означава, че сме длъжни да понасяме несправедливите действия на другите. Въпреки това, несправедливостта е често срещано явление в семействата на алкохолиците.”
Фактът, че несправедливостта е толкова широко разпространена, не я прави по-малко болезнена. Чувството, че сме предадени, може да се окаже съкрушително, когато човекът до нас ни нарани дълбоко.
Вероятно най-голямата загуба, която може да претърпим, е крахът на нашите мечти, на изпълнените с много надежда и понякога твърде идеалистични очаквания за бъдещето. Това е фактът, с който може би най-трудно се примиряваме. Когато например мислим за новороденото си дете, ние възлагаме на него определени надежди - и те със сигурност не включват злоупотреба с наркотици и алкохол. Това липсва в нашите планове. В деня на сватбата си също сме изпълнени е мечти. Бъдещето с нашия възлюбен изглежда прекрасно и многообещаващо. Този ден е началото на нещо велико, нещо чудесно, нещо, за което отдавна мечтаем. Мечтите и надеждите може и да са останали недоизказани, но те със сигурност са присъствали в мислите на повечето от нас.
„Всяка двойка започва своя съвместен живот по различен начин - пише Джанет Уойтиц в една статия от сборника „Съзависимостта - една новопоявила се тема”. - Въпреки това процесът, който протича в семействата на зависимите от химични вещества, е принципно еднакъв. Нека първо обърнем внимание на брачната клетва. В повечето случаи тя има следното съдържание: в добро и зло, в бедност и богатство, в здраве и болест - докато смъртта ни раздели. Може би проблемите започват още оттук. Давали ли сте си сметка какво казвате, когато сте произнасяли тези думи? Ако тогава сте знаели, че ще ви съпътства злото, а не доброто, че ще живеете сред болести, а не в здраве, че ви предстои бедност, а не богатство, щеше ли да си заслужава да преминете през всичко това само заради любовта си? Може би ще ми отговорите положително, но аз все пак изпитвам някои съмнения. Ако разсъждавахте по-реалистично, вместо да бъдете така романтични, щяхте да тълкувате клетвата по следния начин - в зло, но и в добро, което означава, че тежките времена трябва да са преходни и доброто да преобладава в дома ви. Човек сключва договор с вяра в бъдещето. Безполезно е да съжаляваме, когато вече е късно.”