Човек винаги има някакви мечти. И мнозина от нас преминават през разочарованията, като се уповават единствено на тях. Ние се възправяме срещу действителността и размахваме мечтите си в лицето на истината, като отказваме да приемем и да се задоволим с нещо по-малко от тях. Но един ден реалността ни хваща за гърлото - тя не желае да бъде пренебрегвана. Оказва се, че това не са нашите планове, желания и надежди. Те никога няма да се осъществят. Мечтите ни са мъртви и никога няма да възкръснат.
Сигурно вашите мечти и надежди също са рухнали. Може би някои от вас са претърпели провал в такова значимо начинание, каквото е бракът, или пък в някакви други важни взаимоотношения. Знам, че е много болезнено да се простиш с любовта или с надеждите си. Никакви думи не могат да намалят болката и мъката. Ужасно е да загубиш мечтите си заради алкохолизъм или друг подобен проблем. Тези болести са смъртоносни. Те убиват абсолютно всичко, включително и най-прекрасните ни мечти. „Химическите зависимости унищожават бавно, но сигурно” - заключава Джанет Уойтиц. И това е вярно. Тъжно е, но е истина. А аз ще добавя, че нищо не умира по-бавно и по-мъчително от мечтите.
Дори възстановителният процес води до определени загуби и промени, които трябва да се опитаме да приемем. Нещата се променят, когато съпругът алкохолик спре да пие. Променят се и моделите на взаимоотношенията ни. Налага ни се да се изправим пред загубата на представата за себе си, породена от съзависимостта и от влиянието, което тя оказва върху нас. Въпреки че това са положителни промени, те все пак са загуби - ние губим нещо, което може и да не сме харесвали, но с което по някакъв странен начин сме свикнали. Старите модели са били част от житейската ни ситуация. Преди поне сме знаели какво да очакваме, дори това да е означавало, че не трябва да очакваме нищо.
Загубите, които всекидневно понасят съзависимите, са огромни и непрекъснато нарастват. Това не са онези проблеми и загуби, с които се сблъсква обикновеният човек. При нас те са причинени от хората, които обичаме. Въпреки че тези загуби и проблеми са пряк резултат от някаква болест, определено състояние или компулсивно разстройство, на нас могат да ни се сторят преднамерени и зложелателни действия, защото тези страдания ни причинява именно човекът, когото обичаме и на когото се доверяваме.
Ние никога не успяваме да постигнем стабилно равновесие, тъй като непрекъснато се опитваме да се нагодим към заобикалящите ни промени и проблеми. Не знаем нито какво да очакваме, нито кога можем да го очакваме. Житейските ни обстоятелства непрекъснато се променят. Можем да претърпим загуба или промяна навсякъде и във всеки момент. Струва ни се, че ще полудеем; децата ни са разстроени; съпругът или любовникът ни се държи така, сякаш се е побъркал; взели са ни колата заради неизплатени вноски; не сме ходили на работа от седмици; къщата е в ужасно състояние; а спестяванията ни просто са се стопили. Неприятностите могат да се стоварят наведнъж или да дойдат една по една. Положението ни се стабилизира за момент, но после отново губим колата, работата, дома, парите и връзките си с хората, на които държим. Осмелили сме се да възродим мечтите си, само за да ги загубим отново. Не е важно, че те са били породени от самозаблуди и напразни надежди, че проблемът ще изчезне от само себе си - като по чудо. Разбитите мечти са си разбити мечти. Разочарованията са си разочарования. Изгубените надежди са мъртви надежди, а те носят само болка.
Да приемем действителността ли? Та през по-голямата част от времето ние дори не знаем каква е тя. Непрекъснато някой ни лъже, ние лъжем някого, и в крайна сметка се чувстваме объркани от всичко това. През останалото време срещата с реалността е повече от онова, което ние, или който и да било друг, можем да понесем. Ето защо не виждам нищо мистериозно във факта, че отричането е неделима част от алкохолизма и другите сериозни проблеми, свързани с някаква загуба. Трябва да приемем толкова много неща, а обстоятелствата са направо съкрушителни, В повечето случаи сме така заети да се справяме с кризите и хаоса около другите, както и с проблемите, които те създават, че въобще нямаме време да се занимаваме с приемането на каквото и да било. Все пак понякога ни се налага да се изправим срещу истината, такава каквато е. Ако въобще сме в състояние да променим обстоятелствата, първо трябва да приемем действителността. Трябва да го направим и ако искаме да заменим старите си мечти с нови и пак да се почувстваме нормални и умиротворени.