По принцип човекът е жилаво същество. В много отношения обаче сме крехки и раними. Ние приемаме загубите и промените, но времето и начинът, по който става това, са строго индивидуални - и те зависят единствено от нас самите и от Бога.
„Здравословно е да се тъгува - пише в „Повече от благословен” Доналд Л. Андерсън, свещеник и психолог. - Съвсем наскоро започнахме да осъзнаваме, че отричането на тъгата е всъщност отхвърляне на една съвсем нормална човешка реакция. Отказът от тази реакция може да доведе след себе си ужасни последици. Тъгуването, както всяко чувство, е съпътствано от определени физически промени и от освобождаването на психична енергия. Ако тази енергия не бъде изразходвана в процеса на тъгуването, тя се натрупва и започва да действа разрушително... Непреодоляната мъка може да причини дори физическо заболяване... Може и трябва да тъгувате за всяко нещо, което предизвиква у вас усещане за загуба. Това естествено не означава, че животът ни трябва да бъде едно безкрайно тъгуване. Необходимо е просто да си даваме сметка за чувствата си и да не се опитваме да омаловажаваме болката. Ето защо е не само желателно, но и здравословно да се отдаваме на тъгата, която съпровожда всяка загуба.”
Трябва да преминаваме през тази реакция дори и при най-малките загуби и промени. Добре е да се щадим, тъй като това е изтощителен процес, който може да изсмуче енергията ни и да наруши равновесието ни. Ето защо трябва да следим как преминаваме от една фаза в друга и как се променят емоциите ни. Добре е да разговаряме с хора, които могат да ни осигурят подкрепата, сигурността и разбирането, от което се нуждаем. Освободете се от всичко, което таите в душата си. Лично на мен много ми помага това да благодаря на Бога за загубата и настоящото си състояние, независимо как се чувствам и какво мисля в момента, В такива случаи може да ви бъде полезна и „Молитвата на смирението”. Преминаването през този процес не трябва да се отразява неблагоприятно на поведението ни. Наложително е обаче да преминем през него. Не сме първите, на които се случва. Опознаването на този процес ще ни даде сили да помогнем и на други хора и да разберем как трябва да се държим и какво трябва да правим, за да започнем да се грижим за себе си, след като сме преминали през него.
Овладейте изкуството да приемате действителността, независимо че това е свързано е много тъга.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
Помислете дали вие или някой около вас не преминава през процеса на тъга и печал заради някоя голяма загуба? В коя фаза смятате, че вие или този човек се намирате в момента?
Помислете за собствения си живот и си дайте сметка през какви големи промени и загуби сте преминали. Припомнете си преживяванията по време на реакцията на печал. Напишете нещо за чувствата, които сте изпитвали тогава.
ТРИНАЙСТА ГЛАВА
Почувствайте чувствата си
Всеки път, когато потискам емоциите си,
стомахът ми се свива на топка.,.
Джон Плуъл
„Преди време посещавах психотерапевтични групи, където помагат на хората да се справят с чувствата си - разказва една жена, съпруга на алкохолик. - Тогава бях в състояние открито да изразявам емоциите си. Сега, след осемгодишна връзка с този човек, не бих могла да ви кажа какво чувствам, дори и животът ми да зависи от това.”
Съзависимите често губят връзка с емоционалната страна на личността си. Понякога ние се отдръпваме от хората, за да не бъдем наранени. Убедени сме, че е опасно да бъдем емоционално уязвими. Болката се натрупва и натрупва, а сякаш никой не се интересува от това. Ето защо ние предпочитаме да се оттеглим - много по-сигурно е. В един момент се оказваме така претоварени с болка, че просто даваме накъсо, за да се предпазим.