Струваше ми се, че те прекалено опростяват нещата, но нямах кой знае какъв избор. За мое огромно удивление, не без помощта на Висшата сила, в която вярвам, нещата наистина се оправиха. Но когато сметнах, че вече съм достатъчно опитна, за да се справям с чувствата си, нагазих в наистина дълбоките води на своята съзависимост. Поуката от цялата тази история е, че работата върху чувствата и сбирките на „Анонимни алкохолици” могат да ни помогнат при възстановяването от някаква зависимост. Но в крайна сметка нещата се оказват доста по-сложни и това отговаря на въпроса, който зададох по-рано: „Доколко са важни чувствата ни?”
Чувствата не са алфата и омегата на съществуването ни. Те не трябва да диктуват и контролират поведението ни, но не бива и да бъдат пренебрегвани. Затова няма да ги пренебрегваме.
Чувствата ни са изключително важни. Те имат значение и трябва да се съобразяваме с тях. Емоционалната страна на личността ни е много особена. Ако отпъдим чувствата си, ако ги отблъснем, ние ще загубим важна част от себе си и живота си. Те са източник на радост, но и на тъга, страх и гняв. Емоционалната страна на личността ни е онази, която се смее и която плаче. В нея се съхранява топлият пламък на любовта, която даваме и получаваме. Благодарение на нея изживяваме близостта си с околните и се наслаждаваме на нежното докосване и на другите сладостни усещания.
Освен всичко друго, чувствата ни са и индикатори. Когато сме щастливи, чувстваме се удобно, по тялото ни се разлива приятна топлина и сме изпълнени със задоволство, това обикновено означава, че за момента всичко в живота ние наред. Когато пък сме притеснени, ядосани, уплашени или тъжни, очевидно чувствата ни съобщават за възникването на някакъв проблем. Той може да е в самите нас - в нещо, което правим или което си мислим, или пък извън нас. Със сигурност обаче знаем, че става нещо нередно.
Чувствата са в състояние да ни мотивират за предприемането на позитивни действия. Гневът може да ни подтикне да решим някакъв досаден проблем. Страхът ни кара да бягаме от опасностите. Честото нараняване и душевната болка ни подсказват, че е по-добре да стоим настрана.
Чувствата биха могли да ни подскажат много неща за нас самите - за желанията, стремежите и амбициите ни. Чрез тях можем да изследваме себе си и да открием какво в действителност мислим. Емоциите са свързани с онази дълбинна част от личността ни, която търси и познава истината, грижи се за нашето оцеляване, самоусъвършенстване, сигурност и доброта. Те са свързани и със съзнателните познавателни процеси, както и с онази мистична дарба, наречена инстинкт, или интуиция.
Емоциите имат и тъмна страна. Емоционалната болка е изключително неприятна. Тя създава усещането, че е завладяла цялото ни същество и вечно ще го държи в хватката си. Болката и тъгата могат да бъдат много упорити. Страхът би могъл да се окаже сериозна пречка, като не ни позволи да направим нещата, които искаме и трябва да направим, за да продължим да живеем собствения си живот.
Нерядко просто затъваме в емоциите си - сякаш попадаме в дълбок и мрачен кладенец и изведнъж решаваме, че никога няма да успеем да се измъкнем от него. Гневът се разраства до всеобемащо негодувание и горчивина, които заплашват да продължават вечно. Тъгата преминава в депресия, която безмилостно ни задушава. Страхът успява да се настани в живота ни задълго.
Чувствата биха могли да ни изиграят и доста лоша шега. Те са в състояние да ни подмамят в ситуации, в които разумът ни казва да не се забъркваме. Понякога емоциите са като захарен памук - изглеждат по-значителни, отколкото са.
Въпреки тъмната страна на чувствата - тяхната болезненост, продължителност и измамност, картината би могла да стане много по-безнадеждна, ако решим да се освободим напълно от тях. Отказът от чувства, емоционалното отдръпване и потискането на тази част от личността ни са неприятно, нездравословно и саморазрушително действие.
Потискането или отричането на чувствата води до главоболие, стомашни проблеми, болки в гърба и общо отслабване на организма, което може да отвори път на множество различни заболявания. Потискането на чувствата, особено през фазата на отричане при реакцията на тъгата, би могло да ни създаде сериозни неприятности с неадекватни модели на поведение, като например преяждане, недохранване, употреба на алкохол и наркотици сексуални разстройства, безсмислено харчене, недоспиване, прекомерно продължителен сън, обсебване, контролиране на околните и други видове компулсивно поведение.