Чувствата са енергия. Потискането им блокира енергията ни и ние не сме в състояние да дадем най-доброто от себе си.
Друг проблем при изтласкването на чувствата е, че по този начин те не изчезват. Емоциите продължават да си стоят някъде там, понякога дори се усилват и ни принуждават да вършим множество странни неща. Налага се постоянно да бягаме една крачка пред тях, непрекъснато да си намираме някаква работа и да вършим нещо. Не смеем да се усамотим и да останем спокойни, за да не бъдем завладени от емоциите си. Въпреки всичко те успяват да си пробият път и ни карат да правим неща, които никога не сме възнамерявали да правим: да крещим на децата, да изритаме котката, да съсипем любимата си дреха или да се разплачем на тържеството. И тъй като се опитваме да потиснем чувствата си, ние все повече затъваме в тях, а те от своя страна се държат като някой нахален съсед - отказват да си отидат, докато не признаем присъствието им.
Основната причина, поради която не трябва да потискаме чувствата си, е фактът, че емоционалното оттегляне води до загуба на положителните усещания. Ние се превръщаме в безчувствени същества. Понякога това може да бъде приятно моментно облекчение - особено ако болката е станала прекалено силна или продължителна, но да се живее по този начин по-дълго време не е никак препоръчително. Пренебрегвайки емоциите си, ние обръщаме гръб и на своите основни потребности - потребността да обичаме и да бъдем обичани. Възможно е да загубим способността си да се наслаждаваме на секса, на човешкото докосване. Лишаваме се от способността си да изпитваме близост към хората, позната ни като интимност. Преставаме да се радваме на хубавите неща в живота.
Загубваме връзката със себе си и околния свят. Вече не можем да разчитаме на инстинктите си. Не знаем какво ни съобщават чувствата и нямаме информация за проблемите, които възникват около нас. Лишаваме се и от мотивиращата сила на емоциите. При положение, че не сме в състояние да изпитваме чувства, ние не можем да изследваме и свързаните с тях размисли и не знаем какво се опитва да ни каже собствената ни личност. А когато не работим върху емоциите си, не бихме могли и да се променяме и развиваме. По този начин сме напълно блокирани.
Чувствата не винаги са източник на безмерна радост, но потискането им може да доведе до големи нещастия. Какво е решението тогава? Какво да правим с тези досадни емоции, които сякаш са едновременно и бреме, и източник на наслада?
Просто трябва да им се отдадем. Можем да изпитваме чувства. Това е нещо съвсем естествено за всеки от нас. Чувствата не са нещо лошо - нито едно от тях не е излишно или неправилно. Дори и мъжете могат да изпитват чувства. Няма неподходящи или погрешни емоции. Не трябва да изпитваме вина заради това, което усещаме. Чувствата не са действия; да изпитваш убийствена ярост е съвсем различно от това, да извършиш убийство. Чувствата не трябва да бъдат окачествявани като добри или лоши. Те са емоционална енергия, а не личностни черти.
Твърди се, че съществуват стотици чувства - от тежки и мрачни до весели и жизнерадостни. Някои психотерапевти съкращават списъка до четири основни емоции - гняв, тъга, радост и страх. Това са четирите главни групи, а всички останали чувства са техни разновидности и оттенъци. Например самотен и мрачен попада в категорията тъжен; тревога и нервност са вариации от групата на страха; безкрайно доволен и щастлив се определя като радостен. Можете да наричате чувствата си както пожелаете, важното е да не ги потискате.
Това естествено не означава, че постоянно трябва да бъдем нащрек, за да не пропуснем едно или друго чувство. Не е необходимо да прекарваме живота си в газене из лепкава емоционална кал. Тъкмо обратното - работата върху чувствата означава измъкване от тази кал. Принципът е прост - ако някакво чувство (емоционална енергия, казано по друг начин) се изпречи на пътя ни, ние му се отдаваме. Отделяме му известно време, колкото да си дадем сметка и да признаем съществуването му, след което продължаваме нататък. Важното е да не цензурираме емоциите си. Да не ги блокираме. Да не бягаме от тях. Да не си казваме: „Не бива да се чувствам така. Явно нещо не е наред с мен.” Не трябва да се самоосъждаме заради чувствата, които изпитваме. Необходимо е просто да ги преживеем, да позволим на емоционалната енергия да премине през тялото ни и да я приемем. След което си казваме: „Това е. Всичко е наред.”