После се заемаме с онова тайнствено нещо, което много хора наричат „работа върху чувствата”. На този етап ние отвръщаме по подходящ начин на емоциите си, изследваме свързаните с тях мисли и ги приемаме, без да ги потискаме или да им налагаме цензура.
След това решаваме дали е необходимо да предприемем някаква следваща стъпка. Именно тук влиза в действие способността ни да даваме оценки. В играта се включва ценностната ни система. Това отново не означава да се самоосъждаме заради чувствата, които изпитваме. На този етап ние решаваме дали искаме да направим нещо в отговор на обзелата ни емоция и съпътстващите я размисли и какво евентуално да бъде то. Преценяваме ситуацията и избираме определено поведение, което да е в съзвучие с ценностната ни система и необходимостта да се погрижим за себе си. Налага ли се да решим някакъв проблем? А може би сме се заплели в някакви абсолютно погрешни разсъждения? Дали не би било добре да коригираме определен апокалиптично ориентиран начин на мислене от типа: „Чувствам се ужасно изплашена и натъжена, тъй като колата ми се счупи и това вече наистина е краят на света!” Може би е по-правилно да кажем: „Съжалявам, че колата се счупи.” В състояние ли сме да решим проблема, пред който сме изправени? Има ли той нещо общо с някой друг човек? Необходимо и приемливо ли е да споделим чувствата си с този човек и ако е така, кога ще го направим? Може би ще се окаже достатъчно само да изпитаме конкретната емоция и да си дадем сметка за съпътстващите я мисли. Ако се колебаете какво да предприемете, ако обхваналите ви чувства са прекалено силни или ако действията, които планирате, са твърде радикални, съветвам ви да изчакате ден-два, докато се успокоите и умът ви се избистри. С други думи - отделете се.
Не би трябвало да позволяваме на чувствата да ни контролират. Не би трябвало да крещим или да удряме някого, само защото сме ядосани. Не би трябвало по цял ден да лежим в леглото, само защото сме тъжни или депресирани. Това, че сме изплашени, не може да бъде причина да не кандидатстваме за някаква работа. Държа да подчертая, че по никакъв начин не намеквам и не предлагам емоциите ни да контролират нашето поведение. Всъщност аз твърдя тъкмо обратното - ако потискаме чувствата си и не работим отговорно върху тях, те наистина ще започнат да ни контролират. Когато полагаме усилия, за да се справяме с емоциите си, ние ги подчиняваме на своя интелект, разум и ценностна система.
Освен всичко друго, когато отвръщаме по подходящ начин на чувствата си, ние показваме, че умеем да поемаме отговорност за тях. Чувствата принадлежат само и единствено на този, който ги изпитва. Никой не може да накара друг човек да се чувства по определен начин; ние носим цялата отговорност за онова, което изпитваме, независимо колко упорито се опитваме да прехвърлим вината другиму. Околните биха могли само да ни съдействат, но не и да ни принудят да се чувстваме по един или друг начин. Те не са в състояние и да променят емоциите ни. Отново ние сме единствените, които биха могли да го направят. Освен това трябва да помним, че не сме отговорни и за чувствата на другите, макар да сме отговорни за начина, по който се отнасяме към тях. Хората с достатъчно високо съзнание често избират да проявят внимание и загриженост за емоциите на околните. Съзависимите нерядко прекаляват със загрижеността си. Необходимо е да се отнасяме с дължимото внимание и към собствените си чувства. Те в повечето случаи са реакция на житейските обстоятелства. Ето защо доброто възпитание изисква, когато споделяме какво изпитваме към някого, да казваме: „Чувствам се така и така, когато ти постъпваш по този начин, защото...”, а не: „Ти ме накара да се почувствам...”
Разбира се, възможно е да поискаме да направим и нещо друго в отговор на чувствата, които изпитваме. Това важи особено за случаите, при които постоянно реагираме на нечие поведение с голямо емоционално напрежение, но дори когато съобщим на човека за начина, по който се чувстваме, той продължава да ни причинява болка. Може би, ако се замислите, ще откриете, че не се нуждаете особено много от чужда помощ, за да изпитате определени емоции. Запомнете, че чувствата са индикатори и мотиватори. Наблюдавайте за някакви характерни схеми, по които те протичат. Емоциите ни могат да ни кажат много неща за нас самите и за взаимоотношенията ни с околните.