Выбрать главу

После се заемаме с онова тайнствено нещо, което мно­го хора наричат „работа върху чувствата”. На този етап ние отвръщаме по подходящ начин на емоциите си, изс­ледваме свързаните с тях мисли и ги приемаме, без да ги потискаме или да им налагаме цензура.

След това решаваме дали е необходимо да предприе­мем някаква следваща стъпка. Именно тук влиза в дейст­вие способността ни да даваме оценки. В играта се включва ценностната ни система. Това отново не озна­чава да се самоосъждаме заради чувствата, които изпит­ваме. На този етап ние решаваме дали искаме да направим нещо в отговор на обзелата ни емоция и съпътстващите я размисли и какво евентуално да бъде то. Преценяваме ситуацията и избираме определено поведение, което да е в съзвучие с ценностната ни система и необходимостта да се погрижим за себе си. Налага ли се да решим някакъв проблем? А може би сме се заплели в някакви абсолютно погрешни разсъждения? Дали не би било добре да коригира­ме определен апокалиптично ориентиран начин на мисле­не от типа: „Чувствам се ужасно изплашена и натъжена, тъй като колата ми се счупи и това вече наистина е кра­ят на света!” Може би е по-правилно да кажем: „Съжаля­вам, че колата се счупи.” В състояние ли сме да решим проблема, пред който сме изправени? Има ли той нещо общо с някой друг човек? Необходимо и приемливо ли е да споделим чувствата си с този човек и ако е така, кога ще го направим? Може би ще се окаже достатъчно само да из­питаме конкретната емоция и да си дадем сметка за съ­пътстващите я мисли. Ако се колебаете какво да пред­приемете, ако обхваналите ви чувства са прекалено силни или ако действията, които планирате, са твърде радикал­ни, съветвам ви да изчакате ден-два, докато се успокоите и умът ви се избистри. С други думи - отделете се.

Не би трябвало да позволяваме на чувствата да ни кон­тролират. Не би трябвало да крещим или да удряме няко­го, само защото сме ядосани. Не би трябвало по цял ден да лежим в леглото, само защото сме тъжни или депресира­ни. Това, че сме изплашени, не може да бъде причина да не кандидатстваме за някаква работа. Държа да подчертая, че по никакъв начин не намеквам и не предлагам емоции­те ни да контролират нашето поведение. Всъщност аз твърдя тъкмо обратното - ако потискаме чувствата си и не работим отговорно върху тях, те наистина ще започнат да ни контролират. Когато полагаме усилия, за да се справяме с емоциите си, ние ги подчиняваме на своя интелект, разум и ценностна система.

Освен всичко друго, когато отвръщаме по подходящ на­чин на чувствата си, ние показваме, че умеем да поемаме отговорност за тях. Чувствата принадлежат само и един­ствено на този, който ги изпитва. Никой не може да нака­ра друг човек да се чувства по определен начин; ние носим цялата отговорност за онова, което изпитваме, независи­мо колко упорито се опитваме да прехвърлим вината дру­гиму. Околните биха могли само да ни съдействат, но не и да ни принудят да се чувстваме по един или друг начин. Те не са в състояние и да променят емоциите ни. Отново ние сме единствените, които биха могли да го направят. Ос­вен това трябва да помним, че не сме отговорни и за чув­ствата на другите, макар да сме отговорни за начина, по който се отнасяме към тях. Хората с достатъчно високо съзнание често избират да проявят внимание и загриже­ност за емоциите на околните. Съзависимите нерядко прекаляват със загрижеността си. Необходимо е да се от­насяме с дължимото внимание и към собствените си чувс­тва. Те в повечето случаи са реакция на житейските обс­тоятелства. Ето защо доброто възпитание изисква, кога­то споделяме какво изпитваме към някого, да казваме: „Чувствам се така и така, когато ти постъпваш по този начин, защото...”, а не: „Ти ме накара да се почувствам...”

Разбира се, възможно е да поискаме да направим и нещо друго в отговор на чувствата, които изпитваме. Това важи особено за случаите, при които постоянно реагираме на нечие поведение с голямо емоционално напрежение, но дори когато съобщим на човека за начина, по който се чув­стваме, той продължава да ни причинява болка. Може би, ако се замислите, ще откриете, че не се нуждаете особено много от чужда помощ, за да изпитате определени емоции. Запомнете, че чувствата са индикатори и мотиватори. Наблюдавайте за някакви характерни схеми, по които те протичат. Емоциите ни могат да ни кажат много неща за нас самите и за взаимоотношенията ни с околните.