Понякога работата върху чувствата изисква и промяна в мисленето. В много от теченията в психотерапията се признава пряката взаимозависимост между нещата, които мислим, и онова, което чувстваме. Разбира се, че между тях има връзка. Съдържанието на мислите ни оказва влияние върху нашите чувства. Много често неправилната, прекалено реактивна или неподходяща схема на разсъждение е в състояние да ни накара да изпитваме определени емоции или да увеличи прекомерно тяхната продължителност. Ако смятаме, че нещо е ужасно, че положението ни никога няма да се подобри и че ние и без това не заслужаваме това да стане, естествено ще се чувстваме напрегнати. Аз наричам такова мислене апокалиптично. Ето защо е от особена важност след като изпитаме определена емоция, да изследваме и разсъжденията си, свързани с нея. Да ги извадим на светло. Ако те са неприемливи, тогава ще знаем какво трябва да направим, за да решим проблема.
Понякога се налага да обсъждаме чувствата и мислите си с други хора. Животът в изолация определено не е здравословен. Споделянето на емоциите с околните създава усещане за близост и интимност. Освен това фактът, че някой друг ни приема такива, каквито сме, може да помогне на нас самите да приемем себе си. Пък и това при всички случаи е едно прекрасно преживяване. Много често ни се иска просто да поговорим с някой приятел, който да ни изслуша, докато се освобождаваме от напрежението и се опитваме да осъзнаем какво всъщност става. Нещата, които сме затворили в себе си, биха могли да се разраснат прекомерно и да придобият огромна мощ. Когато им позволим да се освободят, те в повечето случаи губят много от размера и силата си. Ние пък придобиваме една по-добра представа за положението. А и винаги е приятно да споделиш с някого и хубавите неща -радостите, успехите, някоя особено забавна случка. Ако искаме да поддържаме истинска интимна връзка с определен човек, трябва да обсъждаме чувствата си с него. Това се нарича емоционална откритост.
Внимание! Силните положителни емоции могат да бъдат също толкова объркващи и плашещи, колкото и силните неприятни усещания. Това, според Скот Егълстън, важи с особена сила за съзависимите, които не са свикнали да преживяват позитивни емоции. Те са убедени, че след моментите на щастие винаги идва нещо неприятно, тъй като в миналото събитията обикновено са се развивали точно в тази последователност. Някои съзависими смятат, че не могат, не трябва и не заслужават да бъдат щастливи. Понякога нарочно правим така, че след като сме преживели нещо приятно и дори само при възможността за някакво приятно преживяване, да изпитаме негативни емоции. Няма нищо лошо в това да бъдем щастливи. Нормално е и да се чувстваме тъжни. Позволете на емоционалната си енергия да се движи свободно в търсене на равновесие и спокойствие.
Нерядко се налага да потърсим и професионална помощ, за да се справим с емоциите си. Ако откриете, че сте затънали в някакво определено чувство, осигурете си онова, от което имате нужда. Обърнете се към консултант, терапевт, психоаналитик или свещеник. Погрижете се за себе си - вие заслужавате това. Може да ни се наложи да потърсим професионална помощ и в случаите, когато дълго време сме потискали някаква емоция или подозираме, че изтласканите чувства са твърде силни.
Понякога са необходими съвсем малко опит и осъзнаване, за да събудим емоционалната страна на нашата личност. Когато аз самата искам да установя връзка с чувствата си, следните неща са ми от голяма полза: физически упражнения, писане на писма, които не възнамерявам да изпращам, разговор с хора, с които се чувствам сигурна, и прекарване на известно време в спокойно медитиране. Необходимо е да превърнем в навик осъзнаването на собствените си емоции. Трябва много да внимаваме за нагласата от типа „не трябва да се чувстваш по този начин”, с която често пъти се отнасяме към себе си; необходимо е да се грижим за собственото си спокойствие; трябва да се вслушваме в нещата, които си мислим и казваме, и тона, с който ги произнасяме; необходимо е и да си даваме ясна сметка за нещата, които вършим. Именно така ще открием пътя до собствените си емоции и ще успеем да се справим с тях по ползотворен за нас начин.
Трябва да поканим чувствата в живота си и да си дадем дума, че ще се погрижим за тях нежно и с любов. Почувствайте чувствата си. Доверете им се. Повярвайте и в себе си. Вие притежавате повече мъдрост, отколкото си мислите.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И