Ако потискаме достатъчно дълго гнева си, той може да направи и нещо повече от това, просто да се процежда навън. Неприятните чувства са като плевели - не изчезват от само себе си, ако не им обръщаме внимание. Те бързо израстват и завземат позиции. В някакъв момент гневът ни ще изскочи с яростен рев на повърхността. В такива случаи казваме неща, които не мислим, или пък както обикновено става - казваме тъкмо това, което мислим. Има опасност да загубим контрол и да изпаднем в ярост, извършвайки ужасни неща - побоища, заплюване, писъци, дърпане на коси и трошене на чинии. Възможно е и да се самонараним. Другият вариант е гневът ни просто да се бетонира, превръщайки се в горчивина, омраза, презрение, отвращение или негодувание.
А ние продължаваме да се питаме: „Какво става с мен?”.
Можем да си повтаряме следната идея толкова често, колкото е необходимо, за да я възприемем: С нас всичко е наред. Или както се казва в заглавието па една книга, „Разбира се, че сте ядосани!” Естествено е да сте толкова ядосани. Всеки нормален човек на ваше място щеше да е бесен. По този повод ви предлагам един великолепен откъс от „Брак в криза”:
„Не е възможно да съжителствате с активен алкохолик и да не бъдете цялостно повлияни от това. Всеки човек, който е преживял всичко, на което сте били подложени вие, трябва да бъде поздравен дори само за това, че е оцелял. Заслужавате медал даже единствено поради факта, че сте сред нас и ни разказвате историята си.”
Гневът е един от най-значителните ефекти на алкохолизма. Той се появява в резултат и на множество други компулсивни разстройства и проблеми, с които живеят съзависимите.
Дори и в живота ни да няма някакъв сериозен проблем или човек с компулсивно разстройство, ние пак не бива да потискаме гнева си. Чувството на гняв е един от множеството резултати на житейските влияния. Това е една от нашите емоции. Ето защо трябва да му дадем възможност да се прояви, или в противен случай ще се наложи да го потискаме. „Нямам доверие на хора, които никога не се ядосват. Човек или побеснява, или си отмъщава” - твърди моята приятелка Шарън Джордж, която работи в областта на психичното здраве.
Всеки от нас има право да изпитва гняв. Ние сме в правото си да бъдем точно толкова ядосани, колкото сме. Същото се отнася и за околиите. Но носим и своята отговорност (най-вече пред самите себе си) да се справяме по подходящ начин с гнева си.
И така - припомням ви моя първоначален съвет: Работете върху чувствата си. Как да се справим с такава мощна емоция, каквато е гневът? Как да престанем да се чувстваме толкова ядосани? Кога става това? Къде отива гневът? С кого да поговорим по въпроса? Кой би искал да слуша всичко това? Та дори ние самите едва ли бихме искали да го чуем. А и нали все пак човекът, на когото сме ядосани, страда от някаква болест? Не трябва ли да изпитваме единствено състрадание и други подобни положителни чувства към него? Наистина ли е допустимо да чувстваме такава ярост към един болен човек?
Да, имаме право да изпитваме ярост към един болен човек. Ние не сме искали този проблем. Макар че наистина би било най-добре да се отнасяме към такава личност със състрадание, това едва ли е възможно, преди да се справим с гнева си. Начинът за постигане на душевно равновесие може да бъде открит някъде между убийствената ярост и прехапването на езика от жалост към този болен човек. Аз обаче не вярвам, че човек е способен да се справи с дълго потисканите емоции изведнъж - за една нощ, например. Това едва ли ще стане и за месец, и дори за година. Спомнете си колко време сте трупали в себе си всичките тези чувства. Справянето с такова голямо количество потиснат гняв изисква време и усилия. Справянето с нововъзникващия гняв предполага опит.
Предлагам ви някои идеи, с помощта на които бихте могли да се справите с гнева си:
Изправете се лице в лице с митовете за гнева, в които може би вярвате. Дайте си разрешение да изпитвате гняв, когато имате нужда от това. Позволете и на околните да правят същото.
Отдайте се на емоцията. Дори когато става въпрос за гняв, това е само емоционална енергия. Тя не може да бъде правилна или погрешна и не предполага някакви оценки. Не е необходимо гневът да бъде обосноваван или обясняван. След като тази енергия е налице, просто я почувствайте. Почувствайте и останалите емоции, които стоят зад яростта, например болка или страх.
Приемете мислите, придружаващи това чувство. За предпочитане е дори да ги произнесете на глас.