Изследвайте разсъжденията, съпътстващи съответното чувство. Извадете ги наяве. Вижте дали няма да откриете някакви дефекти в тях. Следете за определени схеми и повтарящи се ситуации. По този начин ще научите много неща за себе си и заобикалящата ви среда. Много често възстановяващите се алкохолици развиват порочна схема на мислене, известна като „мръсно мислене”, която е показател за желанието им отново да започнат да пият.
Вземете отговорно решение за действията, които е необходимо да предприемете - естествено, ако това изобщо се налага. Помислете какво се опитва да ви съобщи собственият ви гняв. Дали насочва вниманието ви към някакъв проблем във вас самите или в заобикалящата ви среда? Понякога, докато се молим на Бога да ни избави от гнева, Той се опитва да ни каже нещо. Дали не се нуждаете от промяна? Дали не е необходимо да получите нещо от някой друг? Незадоволените нужди пораждат огромно количество гняв. Един ефикасен начин да се освободим от яда е да престанем да крещим срещу човека, на когото сме ядосани, да помислим какво искаме от него и просто да му го поискаме. Ако той не е в състояние да ни го даде, трябва да помислим как6о е следващото нещо, което можем да направим, за да се погрижим за себе си.
Не позволявайте на вашия гняв да ви ръководи. Дори когато открием, че гневните чувства са поели контрола върху поведението ни, ние сме в състояние да се спрем. Не е задължително да продължаваме с крясъците. Не ме разбирайте погрешно - понякога и от крясъците има полза. Понякога обаче няма. По-добре е ние да вземаме решенията, а не да оставяме гневът ни да решава вместо нас. Не е необходимо да губим контрол над действията си. Все пак гневът е просто енергия, а не някаква магия. Отделете се. Излезте от стаята. Излезте от къщата. Успокойте се. След това помислете какво е необходимо да направите. Не сме длъжни да позволяваме и на чуждия гняв да ръководи поведението ни. Често съм чувала съзависимите да казват: „Не мога да направя това, защото той (или тя) ще се ядоса.” Без, разбира се, да излагате на риск безопасността си, стремете се да не попадате под контрола на собствения си или нечий чужд гняв. Не сме длъжни да реагираме на гнева. Та това е просто емоционална енергия. Не сме длъжни да реагираме и като самите ние изпаднем в ярост, ако не желаем това. Опитайте някой път.
В подходящ момент обсъдете честно и открито чувството на гняв, което изпитвате. Не разговаряйте обаче с алкохолика, когато е пиян. Бихте могли да намерите множество подходящи начини за открито изразяване на гнева си. Въпреки това внимавайте как подхождате към хората. Гневът често пъти поражда гняв. Вместо да изливаме яростта си върху някого, по-добре е да изпитаме емоцията, която ни е завладяла, да си дадем сметка за съпътстващите я мисли, да открием какво искаме от този човек, след което да се върнем при него и спокойно да му обясним от какво имаме нужда.
Поемете отговорност за гнева си. Бихме могли да кажем: „Ядосвам се, когато правиш това, защото...”,вместо: „Ти направо ме побъркваш.”
Аз обаче предпочитам да оставям на хората повече свобода в общуването. Не винаги е
необходима абсолютна прецизност на изказа, сякаш току-що сме излезли от групова терапия.
Бъдете самите себе си. Просто си дайте сметка, че сте отговорни за гневните си чувства -дори и ако те са справедлива реакция на нечие неуместно поведение.
Поговорете с някого, на когото вярвате. Да поговориш с някого за гнева си и да бъдеш изслушан и разбран обикновено много помага за разведряването на атмосферата. По този начин и самите ние по-лесно проявяваме разбиране към себе си. Помнете, че е невъзможно да се придвижим напред, ако не си дадем сметка къде се намираме. И още нещо - има хора, които се интересуват от нас. Може би ще се наложи да излезем от дома си, за да ги намерим, може би ще трябва да посетим сбирка на „Ал-Анон”, но така или иначе такива хора има. Ако гневът ни се е разраснал до постоянно негодувание, бихме могли да се освободим от него, като поговорим с някой свещеник или предприемем четвъртата и петата стъпка (става дума за четвъртата и петата стъпка от 12-те стъпки на „Анонимни алкохолици”) . Негодуванието може да ни навреди много повече, отколкото да ни бъде от полза.
Изразходвайте енергията на гнева. Почистете кухнята. Направете някакви физически упражнения. Отидете да потанцувате. Изгребете снега. Почистете двора. Заемете се със строеж на къща, ако е необходимо. Гневът предизвиква огромен стрес, затова чисто физическото изразходване на енергията много помага.