Выбрать главу

Не тероризирайте себе си и околните заради това, че сте ядосани. Не позволявайте на околиите да ви удрят или по друг начин да злоупотребяват с вас, когато са гневни. Самите вие не наранявайте другите, когато изпитвате гняв. В случай на злоупотреба потърсете професионална помощ.

Пишете писма, които не възнамерявате да изпраща­те. Това много помага в случаите, когато се чувстваме виновни заради гнева си. Започнете писмото по след­ния начин: „Ако можех да изпитам гняв, без някой да знае и без това да е погрешно чувство, щях да съм мно­го ядосана заради следното:...” След като веднъж сме изложили гнева си на хартия, ние можем да се освобо­дим от чувството за вина и да помислим как да се спра­вим с яда си. Това упражнение може да ни бъде от пол­за и ако страдаме от депресия.

Справете се с чувството си за вина. Освободете се от незаслужената вина. Изхвърлете я без остатък. От чувството за вина няма никаква полза. Бог ще ни прос­ти всичко, което сме сторили. Пък и според мен Той едва ли смята, че сме извършили толкова много грехо­ве, колкото си мислим ние.

След като веднъж започнем да работим върху гнева си, вероятно ще стигнем до извода, че се чувстваме ядо­сани през огромна част от времето си. Това е често срещано явление. Държим се като деца, които са получи­ли нова играчка. С течение на времето ще й се наситим. Необходимо е само да проявим търпение. Първоначално сигурно няма да можем да се справяме идеално с гнева си. Никой не е в състояние да го направи. Често ще вършим грешки, но и ще се учим от тях. Съветват ни да не тър­сим отмъщение, тъй като това е най-често срещаната реакция спрямо гнева. Ако сте извършили нещо неумест­но, справете се с напълно заслуженото чувство за вина и продължавайте нататък. Стремете се да постигнете някакъв напредък.

Ако сме претоварени с огромни количества потиснат гняв, трябва да подхождаме изключително внимателно към себе си. За всичко е нужно време. Може би тъкмо в този мо­мент имаме нужда да сме ядосани. Когато това вече не е не­обходимо, можем да престанем да изпитваме гняв, ако, раз­бира се, желаем. Ако смятате, че сте затънали в гневните си емоции, потърсете професионална помощ.

Някои хора са убедени, че никога не се налага човек да изпада в ярост. Ако успеем да контролираме мисленето си и да се отделим по подходящ начин, ние никога няма да реагираме с гняв па каквото и да било. Това сигурно е вяр­но, аз обаче предпочитам да се отпусна и да наблюдавам как ще се развият събитията, вместо постоянно да вни­мавам за реакциите си. А и също като моята приятелка, и аз се отнасям с подозрение към хора, които са вечно ус­михнати и твърдят, че никога не се ядосват. Не ме раз­бирайте погрешно - не ви съветвам да сте винаги гневни или недоволни от нещо. Не смятам, че трябва да се със­редоточим и да се занимаваме единствено с гнева си, нито пък да си търсим поводи да се ядосваме, за да изпи­таме себе си. „Не е хубаво непрекъснато да изпитваш гняв” - твърди консултантката Естер Олсън. Не е здра­вословно да се държим враждебно. Животът ни съвсем не е само гняв.

Съвсем нормално е обаче да изпитваме гняв, когато имаме нужда от това.

В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И

1. Какво смятате, че ще се случи, ако позволите на гнева си да се прояви?

2. Какво е истинското би отношение към гнева? В кои от разпространените за него митове вярвате? Ако смя­тате, че е необходимо да внесете някакви промени в убежденията си, направете го. Атакувайте митовете винаги, когато самите те се опитват да ви нападнат.

3. Как членовете на семейството ви се справят с гнева си? Как са се справяли с гневните си чувства родители­те ви и вашите братя и сестри? Какъв е собственият ви модел за справяне с гнева?

4. Ако смятате, че у вас се е натрупал потиснат гняв, на­пишете нещо по този въпрос в дневника си. Може би ще се наложи да си купите нова тетрадка и да я посве­тите изцяло на гнева.

5. Ако гневът би създава проблеми, направете така, че ви­наги да имате лист хартия и нещо за писане подръка, за да можете да запишете какво се случва в моменти­те, когато сте ядосани.

ПЕТНАЙСТА ГЛАВА

Да, вие можете да мислите

Защото Бог не ни е дал дух на боязливост,

а дух на сила, любов и целомъдрие.

Второ послание на св. Ап. Павел до Тимофей 1:7

Какво според вас трябва да предприема? - попита ме веднъж една клиентка, която беше затънала до шия в съзависимостта си. Въпросът й се отнасяше до едно важно решение, свързано със съпруга и децата й.

А вие какво смятате, че трябва да направите? - по­питах я на свой ред аз.