Не тероризирайте себе си и околните заради това, че сте ядосани. Не позволявайте на околиите да ви удрят или по друг начин да злоупотребяват с вас, когато са гневни. Самите вие не наранявайте другите, когато изпитвате гняв. В случай на злоупотреба потърсете професионална помощ.
Пишете писма, които не възнамерявате да изпращате. Това много помага в случаите, когато се чувстваме виновни заради гнева си. Започнете писмото по следния начин: „Ако можех да изпитам гняв, без някой да знае и без това да е погрешно чувство, щях да съм много ядосана заради следното:...” След като веднъж сме изложили гнева си на хартия, ние можем да се освободим от чувството за вина и да помислим как да се справим с яда си. Това упражнение може да ни бъде от полза и ако страдаме от депресия.
Справете се с чувството си за вина. Освободете се от незаслужената вина. Изхвърлете я без остатък. От чувството за вина няма никаква полза. Бог ще ни прости всичко, което сме сторили. Пък и според мен Той едва ли смята, че сме извършили толкова много грехове, колкото си мислим ние.
След като веднъж започнем да работим върху гнева си, вероятно ще стигнем до извода, че се чувстваме ядосани през огромна част от времето си. Това е често срещано явление. Държим се като деца, които са получили нова играчка. С течение на времето ще й се наситим. Необходимо е само да проявим търпение. Първоначално сигурно няма да можем да се справяме идеално с гнева си. Никой не е в състояние да го направи. Често ще вършим грешки, но и ще се учим от тях. Съветват ни да не търсим отмъщение, тъй като това е най-често срещаната реакция спрямо гнева. Ако сте извършили нещо неуместно, справете се с напълно заслуженото чувство за вина и продължавайте нататък. Стремете се да постигнете някакъв напредък.
Ако сме претоварени с огромни количества потиснат гняв, трябва да подхождаме изключително внимателно към себе си. За всичко е нужно време. Може би тъкмо в този момент имаме нужда да сме ядосани. Когато това вече не е необходимо, можем да престанем да изпитваме гняв, ако, разбира се, желаем. Ако смятате, че сте затънали в гневните си емоции, потърсете професионална помощ.
Някои хора са убедени, че никога не се налага човек да изпада в ярост. Ако успеем да контролираме мисленето си и да се отделим по подходящ начин, ние никога няма да реагираме с гняв па каквото и да било. Това сигурно е вярно, аз обаче предпочитам да се отпусна и да наблюдавам как ще се развият събитията, вместо постоянно да внимавам за реакциите си. А и също като моята приятелка, и аз се отнасям с подозрение към хора, които са вечно усмихнати и твърдят, че никога не се ядосват. Не ме разбирайте погрешно - не ви съветвам да сте винаги гневни или недоволни от нещо. Не смятам, че трябва да се съсредоточим и да се занимаваме единствено с гнева си, нито пък да си търсим поводи да се ядосваме, за да изпитаме себе си. „Не е хубаво непрекъснато да изпитваш гняв” - твърди консултантката Естер Олсън. Не е здравословно да се държим враждебно. Животът ни съвсем не е само гняв.
Съвсем нормално е обаче да изпитваме гняв, когато имаме нужда от това.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
1. Какво смятате, че ще се случи, ако позволите на гнева си да се прояви?
2. Какво е истинското би отношение към гнева? В кои от разпространените за него митове вярвате? Ако смятате, че е необходимо да внесете някакви промени в убежденията си, направете го. Атакувайте митовете винаги, когато самите те се опитват да ви нападнат.
3. Как членовете на семейството ви се справят с гнева си? Как са се справяли с гневните си чувства родителите ви и вашите братя и сестри? Какъв е собственият ви модел за справяне с гнева?
4. Ако смятате, че у вас се е натрупал потиснат гняв, напишете нещо по този въпрос в дневника си. Може би ще се наложи да си купите нова тетрадка и да я посветите изцяло на гнева.
5. Ако гневът би създава проблеми, направете така, че винаги да имате лист хартия и нещо за писане подръка, за да можете да запишете какво се случва в моментите, когато сте ядосани.
ПЕТНАЙСТА ГЛАВА
Да, вие можете да мислите
Защото Бог не ни е дал дух на боязливост,
а дух на сила, любов и целомъдрие.
Второ послание на св. Ап. Павел до Тимофей 1:7
- Какво според вас трябва да предприема? - попита ме веднъж една клиентка, която беше затънала до шия в съзависимостта си. Въпросът й се отнасяше до едно важно решение, свързано със съпруга и децата й.
- А вие какво смятате, че трябва да направите? - попитах я на свой ред аз.