- Мен ли ме питате? - учуди се тя. - Че на мен ми отнема петнадесет минути, докато реша дали да купя малка или голяма бутилка белина. Колебая се и за най-дребното нещо. Как тогава искате да взема такова голямо и важно решение?
Съзависимите рядко се доверяват на собствения си разум. По тази причина често се гърчим в ада на нерешителността. Чувстваме се безпомощни дори и пред най-незначителните дилеми, като да речем какво да си поръчаме в ресторанта или каква бутилка с белина да купим. А по-големите проблеми, като например какво да правим с живота си или с кого да живеем, направо ни съкрушават. Ето защо мнозина просто се отказват и престават да мислят по тези въпроси. Други пък оставят на заобикалящите ги хора и събития да вземат важните решения вместо тях.
Тази глава е кратка, но изключително важна. Целта на книгата е да ви подтикне да се замислите за определени неща, да се опитате да ги проумеете, да си изясните какво точно искате от живота и да се заемете с откриването на решения за проблемите си. Някои от вас може би се чудят дали това въобще е възможно. Целта на тази глава е да ви докаже, че вие наистина сте в състояние да разсъждавате, наясно сте с нещата около себе си и сте способни да вземате решения - и то добри и качествени решения.
Въпреки това е възможно по някакви причини съзависимите да загубят вярата в способността си да разсъждават. Може би фактът, че сме повярвали в толкова много лъжи и сме лъгали самите себе си (механизмът на отричане), хаотичният ни живот, стресът, ниското ни самочувствие и потисканите емоции са замъглили мислите ни и са ни объркали. Това обаче не значи, че ние не можем да мислим.
Свръх интензивната реакция също е способна да наруши нормалното функциониране на ума ни. Решителността например може да бъде потисната от притесненията ни какво си мислят другите, от стремежа да сме винаги перфектни и от желанието ни да вършим нещата колкото се може по-бързо. Освен това е възможно да ни споходи мисълта, че в никакъв случай не трябва да правим „погрешен” избор, че това е последният ни шанс и че едва ли не целият свят зависи от нашите решения. Не трябва да се поддаваме на тези чувства и разсъждения.
Няма да започнем да мислим по-добре и ако се мразим и си казваме, че не сме способни да вземаме правилни решения, затъвайки в императивното „длъжен съм да...” всеки път, когато ни се налага да направим някакъв важен избор. Ако не се вслушваме в нуждите и желанията си и си казваме, че те са неправилни, ще се лишим от информацията, която ни е необходима за вземането на адекватни решения. Играта на криеница и постоянното „какво би станало, ако...” също няма да ни помогнат. Просто трябва да се научим да се обичаме, да се доверяваме и да се вслушваме в себе си.
Възможно е досега просто да сме използвали ума си неправилно - предимно за притеснения и обсебващи мисли - и той да е уморен, объркан и изпълнен с тревога. Ето защо е необходимо да се научим да се справяме и с тези мисловни модели.
Вероятно сме загубили вярата в способността си да разсъждаваме, тъй като хората често са ни казвали, че не можем да мислим и да вземаме правилни решения. Възможно е дори родителите ни да са намеквали или да са казвали направо подобни неща, когато сме били малки. Може би са твърдели, че сме глупави и просто са вземали всички решения вместо нас, като са критикували всеки наш избор. А може и да са ни объркали, когато някой път са отказали да признаят проблемите вкъщи, дори и след като сме им ги показали ясно и точно.
Възможно е да сме срещали трудности при усвояването на някои от предметите в училище, но вместо да се постараем да решим този проблем, ние сме си казали, че не можем да мислим и съобразяваме.
Понякога хората подценяват интелигентността на жените. Това обаче е нелепо. Ние не сме глупави. Жените могат да мислят. Мъжете също могат да мислят. И децата могат да мислят.
Вероятно в момента живеем с хора, които намекват или направо ни казват, че не можем да разсъждаваме. Някои от тях са способни дори да ни кажат, че сме се побъркали. Алкохолиците например често го казват на хората около себе си. Възможно е дори самите ние да сме започнали да мислим, че полудяваме! Не вярвайте дори за миг.
Ние можем да мислим. Умът ни работи добре. Способни сме да схващаме нещата. Можем да си изясним какво искаме и какво можем да направим и кога трябва да го направим. Способни сме и да взимаме решения, които да повишат самочувствието ни.
Позволено ни е дори да имаме собствено мнение! И ние, естествено, имаме такова. Способни сме също да мислим правилно и рационално. Ние дори сме надарени със способността да оценяваме самите себе си и собствените си мисли и да коригираме разсъжденията си, ако са станали твърде апокалиптични или ирационални.