Выбрать главу

Разширявайте познанията си. Много от нас вероятно са толкова загрижени за собствените си проблеми и проблемите на другите, че са престанали да се инфор­мират от вестниците, да гледат телевизия, да четат книги и въобще да се стараят да научават нови неща за заобикалящия ги свят. Трябва да се интересувате какво става около вас. Добре е човек да научава нови неща. За­пишете се в някакъв курс например.

Престанете да подценявате интелектуалните си спо­собности. Стига вече сте си казвали: „Аз съм глупав”, „Не мога да вземам правилни решения”, „Не съм особено умен”, „Не мога добре да преценявам обстановката”, „Не ме бива много при вземането на решения”. Да мис­лите и казвате положителни неща за себе си е също толкова лесно, колкото и да се обиждате. Ако започне­те да мислите и говорите за себе си с позитивни тер­мини, вероятно много скоро ще повярвате в тях и ще откриете, че всичко това е съвсем вярно. А това е много вълнуващо, нали?

Използвайте ума си. Вземайте решения. Съставяйте си мнение. Изразявайте го. Подхождайте творчески към нещата. Обмисляйте всичко внимателно, но не се тревожете и не попадайте в капана на натрапливите мисли. Не позволявайте на никого да взема решения вместо вас, освен ако не сте под нечие попечителство. Но дори и в този случай вие имате известна свобо­да да мислите и да действате самостоятелно. Не раз­решавайте на другите да вземат решения вместо вас, защото това означава, че сте им позволили да влязат в ролята на спасители, което от своя страна ще ви на­кара да се чувствате жертви. Вие обаче не сте жерт­ви. А освен това, не трябва да вземате решения вмес­то някой друг. Вие можете да овладеете силата на соб­ствените си мисли. Дайте възможност и на околните да го направят. Ще придобиете повече увереност в себе си, като започнете да се чувствате по-добре и да вземате собствени решения, независимо дали са малки или големи. По този начин и хората около вас ще ста­нат по-зрели, тъй като те също ще са свободни да пра­вят избор и да грешат.

Лесно бихте могли да започнете да се погаждате със собствения си разум. Трябва просто да го опознаете и да разберете, че той е част от бас и работи за бас. До­верете му се и повярвайте в способността си да го уп­равлявате.

В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И

Случва ли ви се някой да взема решения вместо вас? Как се чувствате от този факт?

Случвало ли се е някой важен за вас човек да ви каже, че не можете да разсъждавате и да вземате правилни ре­шения? Коя е тази личност?

Направете следното нещо, което ще ви помогне да по­добрите ефективността на ума си: прочитайте всеки ден някоя статия от вестника и си съставяйте мне­ние за написаното в нея; след това поемете риска и споделете с някого позицията си по този въпрос. А може би дори ще успеете да завържете оживен и инте­ресен спор по конкретната тема.

ШЕСНАЙСТА ГЛАВА

Поставяйте си цели

Повярвайте, че Животът си струва

и вярата ви ще превърне това в действителност.

Не се страхувайте да живеете.

Уилям Джеймс

Най-забележителното нещо, което открих, когато прес­танах да пия и започнах да се възстановявам от съзависимостта, бе магията на поставената цел. Открих, че не­щата потръгват. Положението ми се променя. Започвам да осъществявам много от значимите за мен проекти. Самата аз се променям. Запознавам се с нови хора, озова­вам се на интересни места. С много по-голяма лекота се справям с трудностите. Проблемите ми постепенно се решават. Успявам да удовлетворя потребностите си. Мечтите ми се сбъдват.

Поставянето на цели страшно много ме въодушеви и аз се надявам да предам и на вас моя огромен ентусиазъм. Нищо на този свят не може да се сравни с това, да оти­деш там, където поискаш, да получиш нещата, към кои­то се стремиш, да решиш някакъв проблем или да напра­виш нещо, за което винаги си мечтал.

Повечето съзависими не познават тази наслада. За мен това също е ново усещане. В продължение на дълги години въобще не се замислях какво искам и от какво имам нужда къде желая да отида и с какво ми се ще да се занимавам. Възприемах живота като нещо, което трябва да понасям, за да оцелея. Не смятах, че заслужавам неговите блага. Струваше ми се, че повечето от тях така или иначе не са ми достъпни. Всъщност възприемах съществуването си като някаква притурка към хората около мен. Не се замис­лях за идеята да заживея собствения си живот - бях пре­калено заета да се занимавам с другите. Постоянно реаги­рах, вместо да действам по собствена инициатива.

Не твърдя, разбира се, че сме в състояние да контро­лираме всички събития в живота си. Това просто не е въз­можно. Не ние, а Бог разполага с последната дума за пове­чето неща. Убедена съм обаче, че ние можем да Му съдейс­тваме. Бихме могли да планираме, да отправяме молбите си и да задействаме някакви процеси.