2. Прегледайте отново списъка от „характеристики на съзависимостта”, който ви предложих в четвърта глава. Поставете си за цел да промените в себе си всички онези качества, които би създават проблеми.
СЕДЕМНАЙСТА ГЛАВА
Общуване
Когато възнамерявате да направите нещо,
което смятате за правилно, нормално е просто
да го съобщите па околните - само веднъж,
след което да откажете да го обсъждате повече.
Тоби Райс Друс
Прочетете внимателно диалозите, които ви предлагам. Възможно е да откриете себе си в репликите, изписани с получер шрифт, както и в тълкуванията, дадени в курсив, в които се обясняват намеренията и мисловните схеми на съзависимите.
Даниел възнамерява да се обади на Стейси по телефона. Тя иска Стейси да гледа трите й деца през празниците, но няма намерение да я помоли за това; тя смята да я манипулира и по този начин да постигне целта си. Наблюдавайте внимателно методите, които използва Даниел.
Стейси: Здрасти.
Даниел: (Промърморва.) Здравей. (Въздъхва.) Въздишката означава: „Горката аз. Толкова съм безпомощна. Попитай ме какво не е наред. Спаси ме”
Стейси: (След дълга пауза.) О, здравей, Даниел, Радвам се, че се обаждаш. Как си? През паузата Стейси си мисли: „О, не. Само не тя. Пак хленчи и въздиша. Какво, за Бога, ще иска този път?”
Даниел: (Въздиша тежко.) Ами как да съм - все така. Проблеми, нали знаеш. С това тя всъщност казва: ,Хайде де, попитай ме какъв е проблемът.”
Стейси: (Отново след дълга пауза.) Какво има? Звучиш ужасно. По време па паузата Стейси си мисли: „Няма да я питам, какъв е проблемът. Няма да се хвани на номера. Просто няма да я питам и това е.” След като през ума й минават тези мисли, Стейси изпитва гняв, после вина (все чувства, свързани със спасяването) и накрая все пак се втурва да спасява Даниел, като я пита какво не е наред.
Даниел: Ами, мъжът ми току-що разбра, че през празниците ще трябва да пътува извън града по работа и ми предложи да отида с него. На мен много ми се иска да пътуваме заедно. Нали знаеш - аз никога никъде не ходя. Проблемът е, че не знам на кого да оставя децата. Никак не ми се искаше да му отказвам, но просто нямаше как. На него също не му стана приятно. Надявам се, че няма да ми се разсърди прекалено много. Е, какво да се прави - май нямам кой знае какъв избор. (Въздъхва няколко пъти.) Даниел, разбира се, доста преувеличава нещата. Тя иска Стейси да изпита съжаление и чувство на вина към нея, да съжали съпруга ., Думите и са внимателно подбрани. Даниел естествено е казала на мъжа си, че може да замине с него и че ще накара Стейси да гледа децата.
Стейси: (След изключително протяжна пауза.) Ами, предполагам, че бих могла да видя дали мога да ти помогна да се справиш... По време на паузата Стейси си мисли: „ О, не. Не и не. Мразя да й гледам децата. Тя никога не гледа моите. Не искам и това е. Няма да го направя. Голяма гаднярка е постоянно да постъпва така с мен. Проклятие. Но как мога да й откажа? Длъжна съм да помагам на хората, да се отзовавам на нуждите им. А пък и тя има такава нужда от мен. Бог мие свидетел, че не искам да ми се разсърди. Пък и ако аз ней помогна, кой ще го направи? Тя води толкова жалко съществуване. Само че това ще е за последно. Наистина за последно.” Стейси преминава последователно през гняв, съжаление, вина, чувство за собствената си святост и обратно към гняв. Забележете как подценява Даниел, определяйки я като безпомощна. Обърнете внимание на хипертрофиралото й чувство за отговорност: „Аз съм единственият човек на този свят, който може да й помогне.” Забележете, също така, по какъв начин Стейси формулира отговора си. Тя се надява, че приятелката й ще усети нейното нежелание и на свой ред ще я спаси, като откаже по-мощта й.
Даниел: Наистина ли ще дойдеш да гледаш децата? Нямаш представа колко съм ти благодарна. Ти си велика! Никога не съм се надявала, че ще направиш това за мен. „Кеф! Пак се уредих.”
Стейси: Няма проблем. Радвам се, че мога да ти помогна. „Въобще не искам да правя това. Защо все на мен се случва?”
В следващия разговор Робърт иска от жена си Сали да се обади на неговия шеф и да му каже, че Робърт е болен. Всъщност предната нощ той не си е бил вкъщи и е пиянствал до три часа сутринта. Алкохолизмът му създава все повече проблеми и у дома, и в работата. По време на разговора той се чувства зле, ядосва се, изпитва вина и отчаяние. Сали се чувства по същия начин.