Выбрать главу

Робърт: Добро утро, скъпа. Как е моето сладкишче тази сутрин? „Господи, помогни ми, чувствам се ужасно. Не мога да отида на работа. Тя ми е ужасно ядо­сана. Не мога да се явя в този вид пред шефа. По-добре да я поизчеткам малко, да я накарам да се обади в служба­та, след което ще се върна обратно в леглото. Освен това имам нужда да пийна нещо и то веднага.”

Сали: Добре съм. (Казано през зъби, с мъченически тон, след студен, неприязнен поглед и дълго мълчание.) Всъщност Сали иска да каже: „Чувствам се наранена и ядосана. Как можеш да постъпваш така с мен? Снощи отново не се прибра и пак си се запи някъде. Обеща да не го правиш повече. Животът ни се разпада, а на теб не ти пука. Погледни се - па нищо не приличаш. Не издържам вече!”

Робърт: Скъпа, нещо ми е много зле. Май съм хванал грип. Дори не ми се закусва. Можеш ли да се обадиш на шефа ми? Кажи му, че ако съм по-добре, ще отида утре. Нали ще направиш това за стария човек? Хайде, моля те. Нали ме обичаш? Толкова ми е зле. „Тол­кова съм безпомощен и имам нужда от теб. Погрижи се за мен и то веднага. Знам, че си ми ядосана и затова ще се опитам да те накарам да ме съжалиш.”

Сали: Ами, не знам. Наистина не мисля, че трябва да се обаждам на шефа ти. Той предпочита да говори с теб, когато няма да ходиш на работа. Винаги ме пита за разни неща, за които аз просто не съм в със­тояние да му отговоря. Не смяташ ли, че е по-добре ти да му се обадиш? Все пак ти по-добре знаеш какво искаш да му кажеш. „Мразя да се обаждам на шефа му и да го прикривам. Но ако му откажа, той ще се ядоса. За­това ще се направя на по-безпомощна от него.”

Робърт: Не мога да разбера какво ти става! Не можеш ли да ми направиш дори тази малка услуга? Не съм знаел, че си такава егоистка. Виждам, че си ми ядосана. Ти винаги си ми ядосана. Как няма да пия, с жена като теб! Продължавай в същия дух! Не се обаж­дай. Но ако си загубя работата, ти ще си виновна. „Как смее да ми отказва?” - мисли си той. След което ре­шава да подходи по-твърдо. Ще се наложи да я принуди да свърши тази работа. Първо ще я поразтърси с хубава порция вина, след което ще я довърши с малко страх. Ро­бърт знае, че жена му е притеснена от възможността той да си загуби работата. По този начин ще успее да си подсигури и днешния запой.

Сали: Добре. Ще се обадя. Но никога повече не ме карай да го правя. И ако още веднъж се напиеш, ще те напусна. Чувствайки се като в капан, Сали се обажда в работата на мъжа си. Робърт е успял добре да разиграе картите си и я е засегнал по слабите места. Тя се стра­хува да не би да я помислят за егоистка, тъй като смя­та, че това е нещо ужасно; чувства се виновна, тъй като съзнава, че действително постоянно е ядосана; смята, че носи отговорност за пиянството на Робърт; и освен всичко друго, тя се страхува, че мъжът й ще си загуби работата. А заплахите, че ще го напусне, ако пак го види пиян, са празни приказки; на този етап тя не е способна да вземе подобно решение. И когато следващия път Робърт отново поиска от нея да се обади на шефа му, тя пак ще го направи. След обаждането Сали изпада в ярост и започва да преследва мъжа си. В крайна смет­ка започва да се самосъжалява и да се чувства като жер­тва. Освен това продължава да изпитва огромно чувст­во на вина, като тайно се съмнява, че нещо с нея явно не е наред, щом може да се чувства и да реагира по този на­чин. Та Робърт изглежда толкова силен, а тя е ужасно слаба и несигурна.

В следващия диалог един консултант разговаря със свой клиент алкохолик и съпругата му по време на групова се­сия по фамилна терапия. Двамата изглеждат идеална двойка. Те не за първи път посещават тази група, но за първи път консултантът им отделя по-специално внима­ние.

Консултантът: Стивън и Джоан, радвам се, че и двамата сте тук тази вечер. Как я карате?

Стивън : Чудесно. Просто чудесно. Нали, Джоан?

Джоан: (Усмихва се.) Да. Всичко е наред. (Смее се нервно.)

Консултантът: Джоан, ти се смееш, но аз усещам, че нещо не е наред. Тук спокойно можещ да разговаряш за нещата, които те притесняват. Няма нищо лошо в това да говориш за чувствата и пробле­мите си. Тъкмо това е предназначението на тази група. Какво се крие зад твоята усмивка?

Джоан: (Усмивката й угасва и тя се разридава.) Така ми е омръзнало всичко. Омръзна ми той да ме удря. Омръзна ми да се страхувам от него. Писна ми от лъ­жите и от обещанията, които никога не се изпълня­ват. Писна ми да ме размотават и да ме правят на глупачка.