Научете се да се вслушвате в онова, което казват или не казват другите. Научете се да се вслушвате в самите себе си - в тона, думите, начина на изразяване и в мислите, които минават през ума ви.
Речта е инструмент, но и удоволствие. Говорим, за да изразим себе си. Говорим, за да бъдем чути. Говоренето ни дава възможност да разберем собствената си личност и ни помага да разберем другите. То ни позволява да предадем посланията си на околните. Понякога говорим, за да постигнем близост и интимност. Случва се да не разполагаме с някаква умопомрачително важна информация за съобщаване, а просто да се нуждаем от контакт с хора. Искаме да хвърлим мост през пропастта, която ни разделя. Искаме да споделим нещо и да изпитаме чувство за близост. Понякога говорим просто за развлечение - за да си поиграем, да се позабавляваме, да се позакачаме с някого и да изпитаме удоволствие. В някои случаи говорим, за да се погрижим за себе си - да стане ясно, че няма да позволим да ни насилват и да злоупотребяват с нас, че се обичаме и че сме взели определени решения, с цел да защитим интересите си. А понякога просто си говорим.
Добре би било да поемем отговорност за общуването си. Думите ни трябва да изразяват огромното уважение, което изпитваме към себе си и към другите. Бъдете откровени. Говорете направо. Говорете открито и изразявайте нежността и любовта си, когато ситуацията го позволява. Ако се налага, проявете твърдост. Най-важното обаче е да бъдете такива, каквито сте, и да казвате онова, което смятате за нужно.
С обич и достойнство говорете истината - такава, каквато я мислите, чувствате и знаете - и тя ще ви помогне да се почувствате свободни.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
1. Прочетете следните книги: „Защо се страхувам да ти кажа кой съм?” от Джон Пауъл и „Как да бъда самоуверена (но не агресивна) жена в живота, в любовта и в работата си” от Джийн Беър. Втората книга е подходяща и за мъже.
ОСЕМНАЙСТА ГЛАВА
Програмата „Дванадесет стъпки”
„Как действат Дванадесетте стъпки?”
„Действат чудесно, благодаря.”
участник в А. А.
Ненавиждам заболяването алкохолизъм. Химичните зависимости и останалите компулсивни разстройства унищожават хората - прекрасни, интелигентни, чувствителни, способни, нежни и грижовни личности, които не заслужават подобна съдба. Тези болести убиват любовта и мечтите, нараняват деца, разбиват семейства. Алкохолизмът оставя след себе си премазани, разкъсани на части и объркани жертви. Понякога дори преждевременната смърт на алкохолика е свързана с много по-малко болка, отколкото това проклето заболяване е причинило през земното му съществуване. Алкохолизмът е ужасна, коварна, озадачаваща, могъща и смъртоносна болест.
Обичам истински програмите, основаващи се на „Дванадесетте стъпки”. Изпитвам огромно уважение към всички тях: „Анонимни алкохолици” - за хора, които искат да престанат да пият; „Ал-Анон” - за хора, засегнати от нечий алкохолен проблем; „Алатийн” - за тийнейджъри, засегнати от нечий алкохолен проблем; „Ал-Атотс” - за деца, засегнати от нечий алкохолен проблем; „Анонимни наркомани” - за хора, пристрастени към наркотици.
Съществуват и други програми, основаващи се на „Дванадесетте стъпки”, към които изпитвам голямо уважение: „Нар-Анон” - за хора, засегнати от нечия зависимост към химични вещества; „Анонимни булимици” - за хора с разстройства на храненето; „О-Анон” програмата за хора, засегнати от нечие разстройство на храненето; „Анонимни семейства” - за хора, загрижени за химичната зависимост и свързаните с нея поведенчески проблеми на някой роднина или приятел; „Възрастни, деца на алкохолици” - за хора, засегнати от алкохолния проблем в първичното си семейство; „Анонимни емоции” - програмата за хора, които се опитват да подобрят емоционалното си състояние.
Други ефективни програми, основаващи се на „Дванадесетте стъпки”, са следните: .Асоциация на пристрастените към секса” - за хора с компулсивно сексуално поведение; „Асоциация на близките на пристрастените към секса” - за хора, засегнати от нечий сексуален проблем; „Анонимни комарджии” - за хора, които се опитват да се откажат от хазарта; „Гам-Анон” - за хора, засегнати от нечия пристрастеност към хазарта; „Анонимни родители” - за родители, които злоупотребяват с децата си и проявяват немарливост към задълженията си или се страхуват, че това може да се случи, както и за юноши, сблъскващи се с различни проблеми в резултат на минали или актуални злоупотреби; „Анонимни сексуални насилници”. Възможно е да съществуват и други подобни програми, които аз или съм пропуснала, или пък са се появили след написването на тази книга. Програмите, основаващи се на „Дванадесетте стъпки”, не са просто групи за самопомощ, оказващи подкрепа на хора с компулсивни разстройства в опитите им да престанат да вършат онова, което се чувстват вътрешно принудени да вършат (да пият, да помагат на някой алкохолик и т.и.). Тези програми обучават участващите в тях на определен стил на живот - мирен, щастлив и успешен. Те носят душевно спокойствие и утвърждават възможността за излекуване. Програмите даряват с нов живот своите членове - и често пъти той е по-богат и по-здравословен от онзи, който са водили преди появата на съответния проблем. Дванадесетте стъпки са начин на живот.