2. Убеждаваме се, че една по-висш сила е способна да ни върне към нормалния живот. Ако първата стъпка ви се е сторила отчайваща, тази ще ви върне надеждата. Веднага щом престанах да се сравнявам с побърканите хора около себе си, у мен не остана и капка съмнение, че самата аз не съм наред. Начинът, по който водех живота си, бе ненормален; начинът, по който не водех живота си, бе ненормален. Искаше ми се да вярвам, че мога отново да стана нормална. Искаше ми се да вярвам, че болката ми може да утихне. Слушах, разговарях и най-вече виждах хора, които, макар да бяха разстроени колкото мен, бяха успели да намерят душевен покой и в по-тежко от моето положение, и това ми върна вярата. Нищо не е в състояние да замени личното впечатление. Както се казва, да видиш - значи да повярваш.
Това действително е духовна програма. Слава Богу, ние вече не сме оставени да се оправяме както можем. Това не е програма от типа „направи си сам”. И тази книга не е от типа „направи си сам”. В този случай не се действа на принципа „оправяй се както можеш, на свой собствен риск”. Ние сме духовни същества и имаме нужда от духовна програма. Дванадесетте стъпки удовлетворяват именно духовните ни потребности. Тук не става въпрос за религия, не случайно използвах думата духовна. Смисълът е да си изберем и да влезем в контакт с по-висша от нас самите сила.
3. Решаваме да предадем волята и живота си в ръцете на Бога, така, както Го разбираме. Бях предала волята и живота си в ръцете на алкохола и наркотиците; бях предала волята и живота си в ръцете на други човешки същества (в повечето случаи алкохолици), години наред се опитвах да наложа собствените си планове върху естествения ход на събитията. Време беше да се измъкна от контрола на всичко и всички (включително и от собствения си контрол) и да се оставя в ръцете на всеблагия Бог. „Погрижи се за мен - казах Му аз. - Оставям всичко на Теб - собствената си личност, житейските си обстоятелства, къде трябва да отида и как да стигна дотам.” Казах го веднъж. Казвам го всеки ден. Понякога произнасям тези думи на всеки половин час. Предприемането на тази стъпка не означава да се оставим във властта на куп заповеди и забрани и да навлечем власеницата. Това по никакъв начин не предполага продължаване на мъченичеството. Най-вълнуващото в тази стъпка е, че предприемането й означава наличие на някаква цел и определен житейски план - велик, чудесен, най-вероятно интересен и смислен план, съобразен с нуждите, желанията, стремежите, способностите, дарбите и чувствата на всеки от нас. За мен това бе добра новина. Дотогава бях убедена, че съм просто някаква грешка. Не смятах, че за живота ми е планирано нещо значимо. Крачех неуверено из своя свят, опитвайки се да се възползвам максимално от онова, на което се натъквах, докато не научих следното: ние сме тук, за да живеем, докато ни е писано, и всеки от нас трябва да следва собствения си път.
4. Предприемане подробно и смело изследване на собствените си морални ценности. Преставаме да се вглеждаме единствено в околните и отправяме поглед към себе си. Даваме си сметка е какво точно си имаме работа, по какъв начин ни се е отразило то, какво правим, какви са собствените ни характеристики, след което записваме наблюденията си на лист хартия. Трябва да се вгледаме безстрашно в себе си, без самоомраза или самоосъждане, а с любов, честност и загриженост за собствената личност. Възможно е дори да открием, че истинският ни нравствен проблем се състои в това, че не се обичаме достатъчно или дори че се мразим. Налага се да стигнем до корена и на всички останали проблеми, включително и заслуженото чувство на вина. Трябва да се вгледаме и в положителните си качества, да обърнем внимание на болката и гнева си. Предприемаме цялостно изследване на личността си и на ролята, която играем в собствения си живот. Освен другото, тази стъпка ни дава възможност да преразгледаме критериите, по които се оценяваме, да подберем онези, които смятаме за подходящи, и да се освободим от останалите. По този начин ще успеем да се разтоварим от заслуженото чувство за вина, да премахнем незаслужената вина, да приемем всичко онова, което наричаме собствена личност и да поставим началото на израстването и промяната.