5. Признаваме пред Бога, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност па своите прегрешения. Изповедта е благотворна за душата. Нищо не може да се сравни с нея. Оттук нататък вече няма нужда да се крием. Споделяме своите най-ужасни и срамни тайни с човек, който е вещ в изслушването на признанията от петата стъпка. Казваме на някого колко засегнати и ядосани се чувстваме. Някой ни изслушва. Някой е загрижен за нас. Получаваме прошка и раните започват да заздравяват. Самите ние прощаваме. Ето защо тази стъпка е толкова освобождаваща.
6. Вече сте напълно готови за Божията намеса, която ще отстрани всички тези недостатъци на характера ни. На този етап вече си даваме сметка, че някои от нещата, които сме вършили за самозащита, са причинявали болка на нас самите, а вероятно и на други хора. Решаваме, че вече сме готови да поемем риска и да се освободим от остарелите нагласи и модели на поведение. Вече сме готови да се променим и дори да окажем съдействие в този обновителен процес. Самата аз използвам тази и следващата стъпки като всекидневно средство за премахване на онези недостатъци в моя характер, които успея да открия. Смятам например, че ниското ми самочувствие е недостатък и използвам тази стъпка, за да се справя с него.
7. Смирено молим Бог да ни освободи от недостатъците ни. Забелязала съм от личен опит, че при тази стъпка ключовата дума е смирено.
8. Съставяме списък на всички хора, на които по някакъв начин сме навредили, и проявяваме готовност да се реваншираме на всеки от тях. Важната дума тук е готовност, макар аз лично да смятам, че тя е пряко свързана със смирението. Не забравяйте да включите самите себе си в списъка. Забележете, че както пише Джейъл Гринлийф: „Текстът на осма стъпка не е: „Съставяме списък на всички хора, на които по някакъв начин сме навредили, и проявяваме готовност да се чувстваме виновни за всичко, което сме им причинили”. Това е нашият шанс да се освободим от заслужената си вина. Тази стъпка е много важна част от един инструмент, с който ще разполагаме през целия си живот, така че да не ни се налага да изпитваме чувство за вина.
9. Правим всичко възможно, за да се реваншираме на тези хора, освен когато това може да ги нарани или да навреди на някой друг. Това е проста стъпка в една проста програма. Понякога най-простите неща са в състояние да ни направят щастливи.
10. Продължаваме да се самоизследваме и когато открием, че сме прегрешили, открито си го признаваме. Продължаваме зорко да се самонаблюдаваме, като редовно оценяваме поведението си. Даваме си ясна сметка какво харесваме в себе си, кои неща сме свършили правилно и добре. След това се поздравяваме, изпитваме задоволство и благодарим на Бога. Преценяваме какво от нещата, които правим, не харесваме, след което откриваме начин да го приемем и да се погрижим за него без да изпитваме ненавист към себе си. Тъкмо това е трудният момент - да успеем да си признаем, ако открием, че сме сгрешили. При положение, че сме преминали осма и девета стъпка и сме се освободили от чувството си за вина, ние ще знаем кога е нужно да кажем: „Сгреших” и „Съжалявам за това”. В тези случаи ще се чувстваме заслужено виновни и ще сме в състояние да си даваме сметка за това. Ако обаче продължаваме да се чувстваме виновни през цялото време, трудно бихме могли да разберем кога вършим нещо нередно, наистина заслужаващо разкаяние. Това би било просто поредната порция в и без това преливащата купчина вина. Поуката от тези размишления е следната: освобождавайте се от вината; ако се натоварите е нова, своевременно се погрижете за нея.
11. Чрез молитва и размишления се опитваме да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така, както Го разбираме. Молим се единствено да узнаем волята Му и да получим възможност да я изпълним. Редовното и своевременно използване на тази стъпка ще ни води към успех през целия ни живот. За успешното й прилагане е необходимо да си дадем сметка за разликата между предъвкване наум и размишление. Освен това трябва да решим дали вярваме, че Бог е добронамерен към нас. Или, както казва един приятел, дали вярваме, че Бог „знае къде живеем”. Отпуснете се. Отделете се. Отдайте се на молитва. Размишлявайте. Попитайте Го какво иска да направите. Помолете Го да ви предостави възможността да го извършите. След това оставете нещата сами на себе си и наблюдавайте какво ще се случи. В повечето случаи волята Му е свързана с един целесъобразен, разумен подход към живота. Случва се да се натъкнем и на някоя изненада. Научете се да се доверявате на Висшата сила, на която сте поверили живота си. Стремете се да си давате сметка за начина, по който Той действа с нас. Научете се да си имате доверие. Бог действа и чрез нас самите.