12. Събудили духовното в себе си като резултат от предишните стъпки, ние се опитваме да предадем това послание и на околните, както ида прилагаме усвоените принципи в собствените си дела. Ще се събудим духовно. Ще се научим да се грижим за духовната си същност (не говоря за религиозност, макар че и това е част от живота ни). Тази програма ще ни предостави възможността да обичаме себе си и другите, вместо да ги спасяваме и да бъдем спасявани. Предаването на посланието не означава, че ще се превърнем в проповедници. Идеята е, че животът ни ще се превърне в светлина и ние ще се научим как да я разпространяваме. Към която и област от живота си да приложим тази програма, тя ще даде резултати.
Какво означава да работим
по програмата „Дванадесет стъпки"?
След като се запознахме с „Дванадесетте стъпки”, нека обсъдим какво означава изразът „работя по програмата” или „работя по стъпките”. В цял свят „анонимните” хора се събират на най-различни места - в църкви, по домовете и дори в бръснарници. Срещат се веднъж дневно, два пъти седмично или седем нощи в седмицата. Те не се регистрират или пререгистрират. Хората просто откриват къде се събира група, занимаваща се със същите проблеми, които вълнуват самите тях. На сбирките те не са длъжни да съобщават фамилията и местоработата си, както и местоработата на брачния си партньор, не са длъжни да казват каквото и да било, ако нямат желание за това. Не се налага да плащат нищо, макар че ако искат, могат да направят някакво дарение, с което да подпомогнат покриването на разходите за кафе и за наем на помещението, в което се събира групата. Не е необходимо да се записват някъде или да попълват някакви формуляри. Не е необходимо да отговарят на каквито и да било въпроси. Просто влизат и сядат. Именно това означава посещаване на сбирка. То е особено важна част от работата по програмата.
Едно от хубавите неща на тези събирания е, че хората могат да бъдат самите себе си. Не е необходимо да се преструват, че проблемът им не съществува, тъй като всички останали имат същия проблем. В противен случай те просто нямаше да са на това място.
Формата, под която протичат сбирките, зависи от самата група. В някои случаи всички се разполагат около една маса и онези, които желаят, обсъждат определени чувства или проблеми. Някои сбирки протичат под формата на изказвания - един човек застава пред всички и говори за някоя стъпка или споделя преживяванията си. В други групи се обсъждат предимно отделните стъпки, като хората нареждат столовете си в кръг и всеки има възможност да каже нещо за стъпката, която е тема на разговора за конкретната сбирка. Сбирките се провеждат под различна форма, но почти винаги са свързани по някакъв начин със стъпките, традициите или някаква сходна тема. На тези срещи хората научават за „Дванадесетте стъпки” и какво означават те за останалите. Научават и някои девизи. Девизите на „Ал-Анон” и „Анонимни алкохолици” обикновено представляват лесно запомнящи се изрази от рода на: „Отпуснете хватката и оставете нещата в Божиите ръце”, „От бързане полза няма”, „Вършете нещата едно по едно”. Причината тези фрази да станат девиз на програмите е, че всяка от тях съдържа неоспорима истина. Именно затова хората продължават да ги повтарят и слушат, макар да са правили това до втръсване. Те им помагат да се почувстват по-добре. След края на сбирката участниците обикновено остават, за да си поприказват, или отиват на ресторант, за да изпият по едно кафе или сода. Всички тези неща - научаването на стъпките и девизите, изслушването на чуждия опит и споделянето на собствения, както и приятелствата, които се завързват, са част от работата по програмата.