На сбирките се продават книги и брошури на номиналната им стойност. В тях се съдържа информация по проблеми, засягащи конкретната група. Понякога се разпространяват и книги по медитация, съдържащи идеи, с помощта на които хората биха могли да се справят по-лесно във всекидневието си. Четенето на подобна литература е част от изпълнението на програмата. По този начин хората имат възможност да отнесат у дома нещо, върху което да поработят самостоятелно. Освен това те си припомнят наученото на сбирките, а често пъти научават и нови неща.
Докато изпълняват всекидневните си задължения, участниците в тези програми си мислят за стъпките и девизите. Опитват се да открият как могат да ги приложат в собствената си дейност, стремят се да осъзнаят какво чувстват, какво всъщност правят и как се развива животът им точно в този момент. Те използват тази процедура профилактично, както и при възникването на някакъв проблем. Понякога се обаждат на човек, с когото са се запознали на сбирките, и обсъждат с него неприятностите си или му разказват преживяванията си. Друг път извършват нещата, описани в съответната стъпка - изследват собствените си морални ценности, съставят списък на хората, които са наранили, или се опитват да им се реваншират по подходящ начин. Ако работим достатъчно упорито по „Дванадесетте стъпки”, в крайна сметка те ще се превърнат в привичен начин на мислене, поведение и справяне с различни ситуации, също както повечето от характеристиките ни на съзависими са се превърнали в навик. Когато това стане, програмата се превръща в стил на живот. Именно това се нарича работа по стъпките или работа по програмата.
И това е всичко, което се включва в израза „работя по програмата”. Програмите, основаващи се на „Дванадесетте стъпки”, са прости и се състоят само от едно ниво. Участниците не завършват и не преминават към някакви по-сложни неща, а се придържат към усвоените основни принципи. Програмите вършат работа именно защото са прости и основни.
Аз лично изпитвам особено вълнение от такива прости неща, като посещаването на сбирките и работата по стъпките. Ще се опитам да обясня за какво става въпрос, но думите могат да предадат само малка част от онова, което смятам за важно. Когато посещаваме сбирките и работим по програмата, с нас се случва нещо. Започва оздравителен процес, който води след себе си и душевен покой. Променяме се и се чувстваме по-добре. Ние работим по „Дванадесетте стъпки”, но и те правят нещо с нас. Сякаш в тези сбирки има някаква магия.
Не сме длъжни да правим нещо, което не е по силите ни, което намираме за неприятно или просто не желаем да вършим. Когато настъпи подходящият момент да направим някаква промяна, ние така или иначе ще го разберем и сами ще пожелаем да я направим. Тогава тя ще бъде правилна и уместна. Целият ни живот тръгва по този път. Оздравяването и израстването се превръщат в естествен процес. Дванадесетте стъпки успяват да станат формула на естествения оздравителен процес. Ако само ги прочетете, едва ли ще успеете да разберете въодушевлението, с което аз се отнасям към тях. Когато започнете да работите по тях, нещо се случва. Те самите и силата, която носят в себе си, се проявяват. Може би няма да разберете за какво говоря, преди да сте го изпитали лично.
Най-доброто описание на „Дванадесетте стъпки”, което някога съм чувала, е историята за „невидимата лодка”. Разказа я някакъв мъж на една сбирка, която посетих наскоро. Той говореше за „Анонимни алкохолици”, но според мен историята е приложима и за „Ал-Анон”, и за останалите подобни групи. Променила съм някои неща, за да мога да отнеса идеята му конкретно към „Ал-Анон”, но ви предавам същността на сравнението, което той направи.
Да си представим, че стоим на брега на океана. Далеч навътре се намира островът, наречен Спокойствие, на който властват душевен мир, щастие и освободеност от отчаянието на алкохолизма и останалите проблеми. Ние силно желаем да отидем на този остров, но трябва да открием начин да преодолеем водната преграда - огромната пропаст между нас и лелеяното място.
Разполагаме с две възможности. На брега стои луксозен презокеански кораб, който изглежда изключително комфортен. Нарича се Лечение (или Терапия). До него, на плажа са се разположили група странни хора. Те изглеждат така, сякаш са седнали в някаква лодка и гребат. Ние обаче не виждаме нито лодката, нито греблата. Забелязваме само тези щастливи хора, които седят на брега и гребат от невидимата си лодка с невидимите гребла. Невидимата лодка се нарича „Ал-Анон” (или „Анонимни алкохолици”, или някоя друга програма, основана на Дванадесетте стъпки). Сирената на презокеанския кораб бучи, призовавайки ни на борда, за да започнем терапевтичното си пътешествие. Пътниците на палубата изглеждат щастливи и ни махат с ръце. Оттатък пък онези шантави хора от лодката ни крещят да се присъединим към тях. Кораба ли да изберем или лодката? Разбира се, че ще предпочетем луксозния пътнически кораб и комфортното пътуване. И ето, че вече сме се отправили към острова на щастието.