Възприемате ли разстройството на храненето като извинение да останете?
Случва ли ви се „дискретно” да оставяте разни „полезни” книжки из къщата?
Случва ли ви се да четете книги за диетично хранене, макар да нямате проблеми с теглото?
Смятате ли, че всичко в семейството ви би било идеално, ако не беше човекът с разстройство на храненето?
Използвате ли някакви хапчета, за да успеете да заспите или да се отървете от тревогите си?
Случва ли ви се по време на собствените ви терапевтични сесии постоянно да говорите за човека, страдащ от разстройство на храненето?
Развитие на съзависимостта
Този въпросник също е взет от книгата „Затлъстяването е семеен проблем” и с негова помощ бихте могли да проследите развитието на собствените си характеристики като съзависими.
Ранен стадий
- Обикновено човекът е отраснал в разстроено семейство и е усвоил правилото, че „грижата” за другите е мярка за собствената ценност.
- Не е успял да „излекува” родителите си, така че ще „излекува” човека, страдащ от разстройство на храненето.
- Открива човек с подобно разстройство, който „има нужда” от контрол.
- Започва да изпитва съмнения за начина, по който възприема нещата, и за да демонстрира решителност, се опитва да контролира храненето на другия.
- Засегнат е и социалният живот. Изолира се от общността, за да „помогне” на човека с разстройство на храненето.
Обсебване
- Отправя молби и заплахи, свързани е храненето на другия човек.
- Самоосъжда се и смята, че причината за преяждането/гладуването е в него.
- Крие храна.
- Опитва се да контролира храненето на другия, крие храна, отправя празни заплахи, натяква, вдига скандали.
- Показва гняв и разочарование, че човекът с разстройство на храненето не спазва обещанията си.
Потайност
- Постоянно шпионира или прикрива човека, страдащ от разстройство на храненето.
- Поема отговорност за него и вместо него.
- По време на разговор обсебва изцяло вниманието, за да предотврати контакт между човека с разстройство на храненето и околните.
- Неуместни гневни изблици.
Загуба на контрол
- Отчаяни и агресивни опити да контролира храненето на човека до себе си. Постоянно се сражава с него.
- Занемарява се физически и духовно.
- Насочва вниманието си извън брака, започва да изневерява, превръща се в работохолик или е погълнат от някакви странични интереси.
- Загубва гъвкавостта си, обзет е от собственически чувства. През по-голямата част от времето е ядосан. Внимава да не се издаде за домашните проблеми.
- Взема наркотици или страда от някакво заболяване, свързано с проблема, като например язва, обриви, мигрена, депресия, затлъстяване или пък злоупотребява с успокоителни.
- Постоянни гневни изблици.
- Започва да се чувства зле и уморен от това, че постоянно се чувства зле и уморен.
Възрастни, деца на алкохолици :
Може би сте отраснали в семейство с алкохолен проблем? Тогава вероятно ще откриете, че следващите четиринадесет въпроса са напълно приложими за вашия живот и личностните ви особености.
Често ли се случва да се чувствате изолирани от околните и да се страхувате от тях, особено ако са властни личности?
Често ли търсите одобрението на околните, като дори загубвате собствената си идентичност в този процес?
Страхувате ли се прекомерно от ядосани хора и лична критика?
Често ли се чувствате жертва в личните и служебните взаимоотношения?
Струва ли ви се понякога, че имате прекалено силно развито чувство за отговорност, което ви прави по-загрижени за другите, отколкото за себе си?
Изпитвате ли трудности да вникнете в собствените си грешки и да поемете отговорностите си към самия себе си?
Изпитвате ли чувство за вина, когато отстоявате правата си, вместо да капитулирате пред другите?
Изпитвате ли постоянна нужда от някакво силно усещане?
Случва ли ви се да обърквате любовта със съжалението и по тази причина да се влюбвате в хора, към които да изпитвате съжаление и да можете да спасявате?
Трудно ли ви е да изпитвате и изразявате чувствата си, включително и чувство на радост и щастие?
Случва ли ви се да се самоосъждате прекалено строго?
Самоподценявате ли се?
Често ли се чувствате изоставени във взаимоотношенията си?
Често ли ви се случва да реагирате, вместо да действате по собствена инициатива?
Дванадесетте стъпки