на „анонимни алкохолици”
1. Признаваме, че сме безсилни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем.
2. Убеждаваме се, че една по-висша сила е способна да ни върне към нормалния живот.
3. Решаваме да предадем волята и живота си в ръцете на Бога, така, както Го разбираме.
4. Предприемаме подробно и смело изследване на собствените си морални ценности.
5. Признаваме пред Бога, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на своите прегрешения.
6. Вече сме напълно готови за Божията намеса, която ще отстрани всички тези недостатъци на характера ни.
7. Смирено молим Бога да ни освободи от недостатъците ни.
8. Съставяме списък на всички хора, на които по някакъв начин сме навредили, и проявяваме готовност да се реваншираме на всеки един от тях.
9. Правим всичко възможно, за да се реваншираме на тези хора, освен когато това може да ги нарани или да навреди на някой друг.
Продължаваме да се самоизследваме и когато открием, че сме прегрешили, открито си го признаваме.
Чрез молитва и размишления се опитваме да подобрим съзнателния си контакт е Бога, така, както Го разбираме. Молим се единствено да узнаем волята Му и да получим възможност да я изпълним.
12. Събудили духовното в себе си, като резултат от предишните стъпки, ние се опитваме да предадем това послание и на други алкохолици, както и да прилагаме усвоените принципи спрямо собствените си дела.
ДЕВЕТНАЙСТА ГЛАВА
От всичко по малко
Когато прекрасният принц дойде и ме потърси,
аз сигурно ще съм при езерото и ще целувам жаби.
Цитат от поздравителна картичка
Тази глава съдържа разнообразна информация за съзависимостта и грижите, които би трябвало да полагаме за себе си.
Пристрастяване към драматични ситуации
Много от съзависимите се пристрастяват към драматичните ситуации и кризите в живота си. Колкото и да е странно, човек може да привикне към немалка част от своите проблеми. Оказва се, че ако живеем достатъчно дълго време сред страдания, кризи и бъркотия, страхът и стимулацията, причинени от тези проблеми, могат да се превърнат в предпочитани емоции. Във втория том от великолепната си книга „Да ги накараме да изтрезнеят” Тоби Райе Друс нарича това „възбуждащо страдание”. Възможно е след време до такава степен да свикнем да сме непрекъснато заети с някакъв проблем или криза, че да започнем да се бъркаме в проблеми, които въобще не са наша работа. Може дори нарочно да започнем да си създаваме нови проблеми или да преувеличаваме значението на настоящите, само и само да поддържаме емоционалната си стимулация. Много вероятно е да започнем да се държим по този начин, ако прекалено дълго сме пренебрегвали собствения си живот и чувства. Когато около нас има някакви проблеми, ние поне знаем, че все още сме живи. Когато обаче се справим с определена трудност, изведнъж ни обзема усещането за емоционална празнота и започваме да се чудим какво да правим. Именно по тази причина постоянните кризи се превръщат в удобно убежище, което ни спасява от сивотата на живота. Тази пристрастеност много прилича на привикването към сапунените сериали - с тази разлика, че всекидневните кризи се случват в собственото ни семейство и в живота на приятелите ни. „Джини наистина ли ще зареже Джон?”, „Дали можем да помогнем на Хърман да запази работата си?”, „Как Хенриета ще се справи с тази трудна дилема?”
Дори след като са се отделили и са започнали да се занимават само със собствените си дела и най-сетне животът им е станал спокоен, някои съзависими продължават да копнеят за предишните вълнения. Понякога новият начин на живот ни изглежда отегчителен. Свикнали сме около нас да има толкова много вълнения и да цари такава бъркотия, че настъпилото спокойствие ни изглежда доста скучно. Ние обаче сме способни да свикнем и с него. В процеса на собственото си развитие, наред с новите цели и нещата, от които сме започнали да се интересуваме, постепенно ще открием, че настъпилият мир е нещо доста приятно - той е много по-приемлив от хаоса. След като осъзнаем това, вече никога няма да изпитваме нужда или желание да се върнем към „възбуждащото страдание”.
Трябва да се научите да си давате сметка за ситуациите, в които търсите „възбуждащо страдание”. Добре е да разберете, че няма нужда сами да си създавате проблеми или да се бъркате в чуждите работи. Ако искате да задоволите нуждата си от драматични преживявания, трябва просто да проявите малко фантазия - намерете си например работа, която да ви създава достатъчно вълнения. Опитайте се да държите „възбуждащото страдание” далеч от живота си.