Очаквания
Тази тема може да се окаже доста объркваща. Всеки човек има някакви очаквания. Ние имаме определени представи и очаквания за хода на заобикалящите ни събития и поведението на хората около нас. Но ако искаме да се отделим, ще трябва да се откажем от тези очаквания. Ето защо е необходимо да престанем да налагаме очакванията си на другите и да се опитваме да контролираме събитията. Тези опити могат да ни създадат доста проблеми, а и в повечето случаи остават без резултат. Тук възниква въпросът какво да правим с очакванията си.
Някои хора се опитват да живеят само за момента - без никакви очаквания. Това е достойно за възхищение. Аз обаче мисля, че просто е достатъчно да сме в състояние да поемем отговорност за очакванията си. Трябва също така да престанем да ги крием, да ги изследваме внимателно и да не се страхуваме да говорим за тях. Добре е да споделяме очакванията си с онези, за които се отнасят, като едновременно с това проверяваме дали тези хора имат сходни с нашите очаквания и дали те са реалистични. Безсмислено е например да очакваме нормално поведение от болни хора; а да си мислим, че едни и същи действия могат да доведат до различни резултати, според Ърни Ларсън е направо ненормално. Ето защо трябва да отпуснем хватката и да престанем да се опитваме да влияем на естествения ход на събитията. Ако постоянно се чувстваме разочаровани, биха могли да възникнат нови проблеми - с нас самите, с друг човек или определена ситуация.
Няма нищо лошо да имаме определени очаквания. Много често те могат да ни подскажат какво искаме, от какво се нуждаем и какви са надеждите и страховете ни. Също така имаме пълното право да очакваме добри неща от живота и приемливо поведение от хората около себе си. Почти със сигурност тези наши очаквания ще се сбъднат. И вероятно веднага ще разберем, ако те не бъдат изпълнени. Трябва все пак да помним, че това са само очаквания, те са лично наши, а ние не винаги командваме парада. Ето защо е желателно очакванията ни да бъдат реалистични, като същевременно не бива да им позволяваме да провалят нормалния ход на събитията или хубавите неща, които ни се случват.
Страх от интимност
Повечето хора търсят любов и имат нужда от любов. Те желаят и се нуждаят от близостта на себеподобните си. Страхът обаче често е толкова силен, колкото и любовта. Ето защо тези две чувства нерядко се конкурират. В тази част ще говорим по-специално за страха от интимност.
Много от съзависимите се чувстват по-сигурни, когато са сами или когато имат „емоционално необвързващи отношения” с някого, отколкото когато са емоционално обвързани, уязвими и изпълнени с любов. Това е нещо, което мога да разбера. Предпочитаме да не се обвързваме с никого, вместо да обичаме някого, който няма да може задоволи нуждите и желанията ни. По този начин не рискуваме да попаднем в капана на несигурността и уязвимостта, който прекомерната близост понякога крие. Избягваме и риска да изпитаме болката, която любовта е в състояние да ни причини - а на мнозина от нас любовта наистина е донесла огромна болка. Не рискуваме и да завържем някакви безполезни и безсмислени отношения. Не рискуваме, също така, да бъдем, каквито сме, което означава да признаем чувствата си и да понесем последиците от евентуалното отхвърляне. Избягваме и риска да бъдем изоставени и въобще се опитваме да намалим рисковете до минимум. По този начин се предпазваме и от неудобствата, с които е свързано създаването на нова връзка. Избягваме да се сближаваме с хората и така поне знаем какво можем да очакваме от тях - нищо. Отричането на любовта ни предпазва от тревогите, които са свързани с нея. Любовта и близостта често водят след себе си чувство за загуба на контрол. Те пораждат мъчителните и плашещи въпроси за това кои сме ние, има ли нещо лошо в това, че сме точно такива, какви са хората около нас и дали е добре, че са точно такива. Любовта, близостта и обвързването с хората са всъщност най-големите рискове, които човек може да предприеме. Те изискват честност, непринуденост, уязвимост, доверие, отговорност и желание да приемем другите и себе си. Любовта е източник на радост и топлина, но понякога изисква от нас готовност да понесем болката и празнотата, които нерядко носи със себе си.
По тази причина мнозина от нас предпочитат да бягат от близостта и свързаните с нея рискове. Човек може да отхвърли близостта и любовта по много начини. Ние нарочно отблъскваме хората или им причиняваме болка, като с това целим да ги прогоним завинаги от себе си. Самозалъгваме се с всевъзможни нелепости, като по този начин се опитваме да убедим сами себе си, че не желаем да поддържаме близки отношения с никого. Намираме недостатъци на всички хора, които срещаме, и ги отхвърляме още преди те да са си помислили да ни отблъснат. Слагаме си маски и се преструваме, че не сме такива, каквито наистина сме. Пръскаме енергията и емоциите си за всевъзможни повърхностни Взаимоотношения, като по този начин не успяваме да се сближим с никого - този метод се нарича „разреждане на млякото с вода”. Създаваме изкуствени връзки, от които не може да се очаква особена близост. Играем различни роли, вместо да се държим естествено. Отдръпваме се емоционално от вече формираните взаимоотношения. Понякога отхвърляме близостта просто като отказваме да се държим честно и открито. Много често сме така сковани от страх, че не можем нито да започнем нова връзка, нито да се радваме на вече установените си взаимоотношения. Нерядко буквално бягаме от всяка ситуация, където случайно могат да се зародят любов или емоционална близост. Или, както казва един мой приятел: „Винаги държим готови чифт обувки в шкафа”.