Выбрать главу

Очаквания

Тази тема може да се окаже доста объркваща. Всеки човек има някакви очаквания. Ние имаме определени представи и очаквания за хода на заобикалящите ни събития и пове­дението на хората около нас. Но ако искаме да се отде­лим, ще трябва да се откажем от тези очаквания. Ето защо е необходимо да престанем да налагаме очакванията си на другите и да се опитваме да контролираме събити­ята. Тези опити могат да ни създадат доста проблеми, а и в повечето случаи остават без резултат. Тук възниква въпросът какво да правим с очакванията си.

Някои хора се опитват да живеят само за момента - без никакви очаквания. Това е достойно за възхищение. Аз обаче мисля, че просто е достатъчно да сме в състояние да поемем отговорност за очакванията си. Трябва също така да престанем да ги крием, да ги изследваме внима­телно и да не се страхуваме да говорим за тях. Добре е да споделяме очакванията си с онези, за които се отнасят, като едновременно с това проверяваме дали тези хора имат сходни с нашите очаквания и дали те са реалистич­ни. Безсмислено е например да очакваме нормално поведе­ние от болни хора; а да си мислим, че едни и същи дейст­вия могат да доведат до различни резултати, според Ърни Ларсън е направо ненормално. Ето защо трябва да отпуснем хватката и да престанем да се опитваме да влияем на естествения ход на събитията. Ако постоянно се чувстваме разочаровани, биха могли да възникнат нови проблеми - с нас самите, с друг човек или определена си­туация.

Няма нищо лошо да имаме определени очаквания. Мно­го често те могат да ни подскажат какво искаме, от как­во се нуждаем и какви са надеждите и страховете ни. Също така имаме пълното право да очакваме добри неща от живота и приемливо поведение от хората около себе си. Почти със сигурност тези наши очаквания ще се сбъд­нат. И вероятно веднага ще разберем, ако те не бъдат из­пълнени. Трябва все пак да помним, че това са само очак­вания, те са лично наши, а ние не винаги командваме пара­да. Ето защо е желателно очакванията ни да бъдат реа­листични, като същевременно не бива да им позволяваме да провалят нормалния ход на събитията или хубавите неща, които ни се случват.

Страх от интимност

Повечето хора търсят любов и имат нужда от любов. Те желаят и се нуждаят от близостта на себеподобните си. Страхът обаче често е толкова силен, колкото и лю­бовта. Ето защо тези две чувства нерядко се конкури­рат. В тази част ще говорим по-специално за страха от интимност.

Много от съзависимите се чувстват по-сигурни, кога­то са сами или когато имат „емоционално необвързващи отношения” с някого, отколкото когато са емоционално обвързани, уязвими и изпълнени с любов. Това е нещо, ко­ето мога да разбера. Предпочитаме да не се обвързваме с никого, вместо да обичаме някого, който няма да може за­доволи нуждите и желанията ни. По този начин не риску­ваме да попаднем в капана на несигурността и уязвимостта, който прекомерната близост понякога крие. Избягва­ме и риска да изпитаме болката, която любовта е в със­тояние да ни причини - а на мнозина от нас любовта на­истина е донесла огромна болка. Не рискуваме и да завър­жем някакви безполезни и безсмислени отношения. Не рискуваме, също така, да бъдем, каквито сме, което озна­чава да признаем чувствата си и да понесем последиците от евентуалното отхвърляне. Избягваме и риска да бъ­дем изоставени и въобще се опитваме да намалим риско­вете до минимум. По този начин се предпазваме и от не­удобствата, с които е свързано създаването на нова връз­ка. Избягваме да се сближаваме с хората и така поне знаем какво можем да очакваме от тях - нищо. Отричането на любовта ни предпазва от тревогите, които са свързани с нея. Любовта и близостта често водят след себе си чув­ство за загуба на контрол. Те пораждат мъчителните и плашещи въпроси за това кои сме ние, има ли нещо лошо в това, че сме точно такива, какви са хората около нас и дали е добре, че са точно такива. Любовта, близостта и обвързването с хората са всъщност най-големите риско­ве, които човек може да предприеме. Те изискват чест­ност, непринуденост, уязвимост, доверие, отговорност и желание да приемем другите и себе си. Любовта е из­точник на радост и топлина, но понякога изисква от нас готовност да понесем болката и празнотата, които не­рядко носи със себе си.

По тази причина мнозина от нас предпочитат да бя­гат от близостта и свързаните с нея рискове. Човек може да отхвърли близостта и любовта по много начини. Ние нарочно отблъскваме хората или им причиняваме болка, като с това целим да ги прогоним завинаги от себе си. Самозалъгваме се с всевъзможни нелепости, като по този начин се опитваме да убедим сами себе си, че не же­лаем да поддържаме близки отношения с никого. Намира­ме недостатъци на всички хора, които срещаме, и ги отхвърляме още преди те да са си помислили да ни отблъс­нат. Слагаме си маски и се преструваме, че не сме такива, каквито наистина сме. Пръскаме енергията и емоциите си за всевъзможни повърхностни Взаимоотношения, като по този начин не успяваме да се сближим с никого - този метод се нарича „разреждане на млякото с вода”. Създаваме изкуствени връзки, от които не може да се очаква особена близост. Играем различни роли, вместо да се държим естествено. Отдръпваме се емоционално от вече формираните взаимоотношения. Понякога отхвър­ляме близостта просто като отказваме да се държим честно и открито. Много често сме така сковани от страх, че не можем нито да започнем нова връзка, нито да се радваме на вече установените си взаимоотношения. Нерядко буквално бягаме от всяка ситуация, където слу­чайно могат да се зародят любов или емоционална бли­зост. Или, както казва един мой приятел: „Винаги държим готови чифт обувки в шкафа”.