Бягаме от интимността по много причини. Някои от нас, особено отгледаните в семейства на алкохолици, просто никога не са се научили да създават връзки и да изпитват близост във вече установените взаимоотношения. В такива семейства близостта е нещо несигурно, нещо, на което никой никого не учи, а понякога дори е забранена. По този начин за много хора грижата за другите и злоупотребата с химични вещества са се превърнали в заместител на интимността.
Други пък са си позволили да изпитат близост на няколко пъти, но са били наранени. Ето защо са решили (съзнателно или не), че е по-добре да не се обвързват с когото и да било, тъй като една евентуална близост би могла да ги нарани отново.
Много съзависими са свикнали да се оттеглят от вредните за тях взаимоотношения. Но бягството от близостта и интимността може да се превърне в разрушителен навик и да ни попречи да получим онова, от което всъщност се нуждаем. Възможно е някои от нас да се самозалъгват и поради тази причина да не знаят, че по принцип бягат от нещо или просто не си дават сметка от какво точно се опитват да избягат. Така може би бягаме и когато не е необходимо.
Близостта с хората често ни изглежда плашеща и опасна, но това не е така. Постигането и поддържането на близост не е чак толкова трудно. Дори обратното, близостта би трябвало да ни донесе положителни емоции - необходимо е просто да се отпуснем и да й позволим да навлезе в живота ни.
Няма нищо лошо в това да изпитваме страх от близостта и любовта. Съвсем естествено е обаче и да ги допуснем до себе си и да изпитаме приятното усещане от това, че даряваме и получаваме любов. Всеки от нас е способен да реши кого да обича и кога да направи това. Съвсем нормално е да бъдем такива, каквито сме, и пред околните. Поемете този риск. Доверете се на себе си. Имате сили да преодолеете трудностите и мъчителните моменти, които са почти неизбежни при създаването на нова връзка. Можете също така да намерите хора, на които да се доверите. Способни сте да се държите открито и честно и да не изневерявате на себе си. Имате сили да се справите дори с болката и отхвърлянето. Можете да обичате, без да губите себе си и личните си граници. Способни сте да обичате и едновременно с това да мислите рационално. Ето защо смятам, че вече е време да изхвърлите резервния чифт обувки от шкафа.
За да сме наясно със себе си, бихме могли да се запитаме следното: случва ли ни се да бягаме от близостта в настоящите си връзки? Как го правим? Необходимо ли е да го правим? Защо е необходимо? Има ли край нас човек, на когото може да се разчита и с когото искаме да установим близки взаимоотношения? Защо не предприемаме нищо, за да се сближим с него? Искаме ли да започнем нова връзка? Как бихме могли да го направим? Дали не се нуждаем от повече близост във взаимоотношенията си от онази, с която се задоволяваме? Защо е така?
Финансова отговорност
Някои съзависими изпадат във финансова зависимост от други хора. Понякога това става по споразумение: например жената си стои вкъщи и отглежда децата, а съпругът й работи. Друг път такова споразумение липсва. Ние често сме толкова измъчени, че не вярваме в способността си да осигуряваме средствата за собственото си съществуване. В началото на дадена връзка повечето от нас са финансово независими, но когато алкохолизмът или друг подобен проблем на обичания от нас човек започне бързо да се развива, ние сме толкова разстроени, че не сме в състояние да работим. Съзависимите обикновено вдигат ръце и си казват: „Щом теб не те е грижа за парите, и на мен не ми пука.”