— Не мога да ви препоръчам прекъсване на бременността — продължава доктор Пиаца, като скръства ръце пред гърдите си, многозначителен жест, с който демонстрира окончателното си становище. — Дори състоянието на плода да е такова, че той да не оцелее. В Италия законът позволява преждевременно прекъсване на бременността само до двайсет и третата седмица.
— Което ще рече? — пита Пиетро и ми стиска силно ръката.
— Ако влизахме в рамките на законовия срок, бих могъл да предложа предизвикано раждане. В двайсет и третата седмица и в това състояние плодът не би оцелял. Говорим за така наречения терапевтичен аборт, познат на специалистите като евгенически. Но във вашия случай сме просрочили позволените срокове.
Той все още използва формата „ние“. Сега говори за оцеляване, законност, срокове. Само че местоимението е грешно — в този кабинет няма „ние“. Или може би има, но това сме аз и Лоренцо.
— Обяснете ми по-добре — подканя го Пиетро. Той е блед, едва преглъща, нервно помръдва на стола, не е като майка си, която седи с изправен гръб и невъзмутимо изражение. — Значи, тези тежки заболявания, поразяващи човека и застрашаващи живота му, могат да бъдат открити само в напреднал стадий на бременността, когато не може да се направи аборт?
— Тук, в Италия, под прекъсване разбираме предизвикано раждане. Срокът за тази намеса е определен от положението на ембриона в утробата на майката и степента на неговата самостоятелност. Ембрион на двайсет и три или двайсет и четири седмици не може да оцелее извън матката и следователно е позволено да бъде изваден.
Докторът ни гледа и очаква някаква реакция. Но ние мълчим.
— Честно казано — продължава той, сякаш се чувства длъжен да уточни, — има случаи, при които зародишите са оцелявали, защото неонаталната медицина е напреднала, развива се с бързи темпове всяка година и по закон лекарят трябва да се възползва от всички налични средства, за да запази живота. Но нека бъдем наясно, че всеки ембрион, изваден с аборт, е обременен от сериозна патология, като добавим и всички съпътстващи усложнения от факта, че е бил изроден преди термина. Ето защо в парламента се обсъжда въпросът за ограничаването на срока за предизвикано раждане по медицински съображения до двайсет и втората седмица.
Изведнъж пред очите ми се появяват микроскопични деца, които са болни и са принудени да дойдат на белия свят по един жесток начин само за да умрат след първата глътка въздух. Или успяват да оцелеят след аборта, но растат изолирани в кувьози, чисти и строги пластмасови кореми, които ги приемат, вместо да бъдат изхвърлени.
— Ние сме в двайсет и деветата седмица — обобщава Пиетро и стиска ръката ми още по-силно. — Пред нас са два пълни месеца и отгоре. Но вие казвате, че синът ми няма да се справи, или доколкото съм запознат, ще има кратък и мъчителен живот, забавено ментално развитие или още по-лошо, интелектуален потенциал, който е много по-висок от средния?
— Така е.
— Тогава? — подскача Пиетро с очи, впити в доктора. Паниката му се превръща в изблик на гняв и дързост. Пуска ръката ми. Усещам как здравият му хват се оттегля пръст по пръст. Копчето се задейства и главоболието ми разцепва черепа на две. Полудявам. Изключвам се.
— Тогава — повтаря доктор Пиаца, повдигайки вежди — да бъде Божията воля.
Бог и медицината имат власт да определят съдбата на един живот. Но без съмнение, в добро и зло, намеренията на науката са по-ясни, а волята Божия е необятна.
Много пъти съм се питала дали в божия свят баба трябва да продължава да пие кортизон, хапчета за сърце и кръвно, дори сега, когато тялото ѝ е тук, а съзнанието — някъде другаде. Принудени сме да я подкрепяме до края и да я задържаме в този свят на всяка цена, но кой ни кара да го правим?
Не знам дали в божия свят са предвидени химиотерапии, тестове за овулация, кувьози, хранене със сонда или трансплантации. Всеки път, когато се тъпчех с желязо, за да повиша нивото на хемоглобина и да избегна риска от кръвопреливане по време на раждането, се питах дали с моето дете щяхме да се справим, ако бяхме насред джунглата. В четвъртия месец се питах дали в божия свят би било позволено да се пробива матката с десетсантиметрова игла, за да се вземат петнайсет милилитра амниотична течност с диагностична цел, и дали бих могла да видя триизмерно и в реални цветове телцето на сина си цели пет месеца преди термина, отреден от законите на природата.