Не знам доколко историята на Мари78 е истинска, дали тя самата съществува или зад името се крие някой, който просто иска да предизвика дебат. В интернет пространството човек трябва да има едно наум. Така или иначе постът на Мари78 е получил много отговори. Джулиясамотна се пита каква смелост се иска да оставиш подобно същество да крее в някаква клиника. Тъга разсъждава над факта, че обществото понякога дава за пример онези, които решават да избегнат аборт и оставят новородените на грижите на болничните заведения, и в същото време осъждат жените, чакащи увредено дете, смятайки ги за чудовища, ако направят аборт, но те всъщност нямат кой знае каква алтернатива. Изглежда, че единственият позволен от закона начин е да родиш детето, независимо дали е здраво или не. Елизвездна пише колко трудно е в наши дни да си майка на дете инвалид, сестра ѝ е в подобно положение и всички я наричат „Майка Кураж“, но „тя нямаше избор“.
Жените от форума дават съвети и мнения с лекота. Те разполагат със знание, филтрирано с месеци, дори години, прекарани в самота. Има постове, преливащи от информация и полезни телефонни номера. Има един, който препраща към сайт, предлагащ помощ на жени, желаещи да предприемат терапевтичен аборт, но подминали законния срок. Изброени са страните, където се практикува вътрематочна инжекция, адреси на клиники, в които терапевтичният аборт не се разглежда като „прекъсване на бременността до двайсет и трета седмица“, а границата се определя от сериозността на заболяването и състоянието на майката. Чувствам се длъжна да напиша адреса на болницата в Лондон и номера на доктор Уилсън и да подчертая, че що се отнася до мен, всички там са били много отзивчиви и разбрани. За момента това е единственото, на което съм способна. Пиша в телеграфен стил и напълно анонимно.
Щом досега смятах, че моето преживяване е толкова шокиращо, как мога да съдя всички тези жени? Които са изпаднали в дългове, за да посрещнат разходите си; които са прибегнали до аборт в Италия, в неуютни и враждебни болници, без да имат право на вътреутробна инжекция. Жени, които са били подложени на нахлуване на карабинери в родилната зала; или са страдали от осъдителното отношение на лекарите и медицинския персонал, като са били настанени в една стая с родилки, държащи бебетата си в ръце; или са били принудени да тичат до тоалетната сред спазми и контракции, за да изстрелят детето си в тоалетната чиния, а после да нямат смелостта да го извадят оттам. И да го гледат как умира в отходната тръба като някакъв отпадък.
Изглежда невероятно, но историята за детето, родено в тоалетната, е била отразена в пресата: отпечатали са интервю с лекарите, родителите и роднини. И това не е изолиран случай. Но въпреки всичко около тези истории никога не се вдига шум. Никой не се възмущава, че на тези жени не е оказана нужната помощ. Когато се върнат у дома, те сами се погребват живи и се разяждат от срам. Никога няма да ги видим да говорят по телевизията, да крещят от гняв. Те следват съветите на близките си: ставай, гледай напред, детето ти никога не е съществувало.
Погълната от четенето, изведнъж ме сепва звън.
На екрана на видеофона виждам косата на майка си, хваната с пъстра шнола. На лицето ѝ е изписано недоволство, но продължава да звъни и очаква да ѝ отговоря. Обаче аз се отдалечавам от домофона и се връщам пред компютъра. Тя натиска звънеца още няколко пъти и накрая се отказва.
След броени минути някой завърта ключа на входната врата. Представям си как майка ми е изиграла драматична сцена пред портиера, за да го убеди да я пусне, а после ядосано се е качила на третия етаж. Обаче вместо нея на вратата стои Пиетро. Не бях забелязала, че е станало толкова късно.
— Срещна ли майка ми долу?
— Не, но днес ми се обади няколко пъти. Много е разтревожена, иска да знае как си. Трябва да ѝ звъннеш.
— По-късно ще ѝ пратя есемес.
— Какво четеш?
— Намерих форум — отговарям. — За абортите.
— Не съм убеден, че ще ти се отрази добре.
Пиетро ме оглежда: косата ми е мръсна и несресана, облечена съм в същия анцуг, който нося дни наред. Не съм приготвила вечеря. Минала съм от документалната поредица за инвалидите към форума за абортите. Със сигурност изобщо не му помагам. Но явно тази вечер не иска да се караме.