Тъкмо да му кажа, че няма значение, тъй като вече не съществува, но усмивката му ми попречва.
— Момче — отговарям.
После ме преглежда. Събличам се без свян, излагайки на показ остатъците от тялото си. Лягам върху кушетката, като размишлявам над отговора си. Този мъж вярва, че съм майка и имам дете. Приятно ми е да се заблуждавам, че е така. Тук никой не ме познава, мога да се отдам на фантазията си.
Винклер поставя длани върху слепоочията ми. Топлата му грапава кожа веднага ми действа успокоително.
— Синът ви с вас ли е? — пита ме.
— Не, оставихме го в Италия — доразвивам несъществуващата си история.
Сега вече ще ме сметне за ненормална майка, която, за да се възстанови от раждането, е зарязала двайсетдневното си бебе и е отишла на другия край на света. Боже, как ми иска да беше вярно. Но Винклер оставя казаното от мен без коментар. Продължава да ми предава топлина чрез дланите си. Слага ги на челото ми, после на врата. Ръцете му се спускат към раменете ми, после стигат до хълбоците. Сякаш ми прави ехография с ръце.
— Значи не кърмите?
Това би било първото, което щях да направя: да му предложа гърдата си, за да го видя как се хваща за живота и изсмуква цялата коластра.
— Не, предпочетох да не го правя — отговарям като онези жени, които се страхуват да не би кърменето да им развали бюста.
Вече съм изцяло погълната от ролята си. И макар последният отговор да е затвърдил поведението ми на ненормална майка, Винклер не го показва. Той е съсредоточен върху костите ми. Натиска с пръсти точки от тялото ми с вглъбено изражение, сякаш едновременно е тук и някъде другаде.
— Болката ви е съвсем естествена — казва след малко. — Родили сте. Костите ви се наместват. Тук, на Изток, след като родят, жените не обикалят света, а поне три месеца стоят затворени вкъщи, пазят се дори от вятъра. Ние сме жертви на динамиката, свикнали сме всичко да се случва бързо, но някои неща отнемат време. Процесът е сложен. Не мога да ви подложа на никакви процедури. Масажът само ще влоши положението ви. Мога да ви предложа единствено рейки терапия. Това е източна практика, на която съм голям привърженик. Съветвам ви също, ако желаете, да опитате с йога или медитация. Но не ви препоръчвам масажи.
Нямам никаква енергия. Така че затварям очи и се оставям да ми направи рейки. Предполагам, че става въпрос само за топлина, предадена с ръце. Но е толкова приятно, че са ми достатъчни няколко минути, за да се унеса в дрямка. Когато отново отварям очи, виждам как Винклер мърда устни в ритмична напевна медитация. Това продължава известно време, после връща предишния си вид и ми се усмихва.
Пита ме как се чувствам и аз веднага усещам, че има подобрение. Болката е утихнала. Винклер ми помага да се облека, подава ми ризата и аз я закопчавам накриво. Би ми коствало усилия да я разкопчея, затова я оставям, както е.
— Имате нужда от почивка — ми казва той с бащински нотки в гласа. — Много сте уморена и сте направили добре, че сте оставили за детето да се погрижи някой друг. Трябва да помислите за психофизическото си здраве. Това е от огромно значение за всяка жена, която става майка.
Аз също му се усмихвам, може би за първи път от началото на срещата ни. Учудва ме неговото разбиране, което е отвъд всякакви предразсъдъци.
После ми помага да стана от леглото и да стигна до вратата.
— Ако желаете още една рейки терапия, аз съм тук — казва, преди да се разделим.
— Утре? — питам от прага.
— По същото време. Прекрасно.
Тъкмо да тръгна из джунглата, и ето че чувам гласа му още веднъж.
— Забравих да ви попитам нещо важно — добавя. — Как се казва детето?
Преглъщам буцата, която засяда в гърлото ми, и пак влизам в ролята. Най-накрая успявам да събера смелост и да изрека името, което днес, само днес, е име на едно двайсетдневно момченце, което чака да се прибера у дома в другия край на света.
— Лоренцо.
Пишкам в банята и се изтривам с тоалетна хартия. Кръвотечението почти е спряло, което беше предвидимо и беше написано във форума. Често отварям страницата в интернет в търсене на отговори, дори по време на почивката ни тук.
Пиетро си мие зъбите и пита:
— Твоите неща приключиха ли вече?
Сигурно е забелязал, че не използвам дамски превръзки. Кимам и излизам от банята, после се пъхам под завивките. От абажура на нощната лампа се лее мека оранжева светлина, която се отразява от махагоновата повърхност на гардероба и на пода. Вентилаторите на тавана се въртят едва забележимо. Чаршафите са чисти и сухи въпреки влагата.
Пиетро ляга до мен.