— След онова, което се случи на Коледа — продължава, — смятам, че е важно да се помирите с Господа.
Ето че изплю камъчето. Не бяхме говорили за това, сякаш бременността ми изобщо не се беше случвала. Името на Лоренцо бе потънало като шепа прах под скъпите килими, покриващи коридорите и трапезарията. Но тази вечер е различно. Тази вечер Лоренцо представлява проблем, който трябва да бъде преодолян. Именно това е целта на посещението на отец Джорджо. Да ни донесе мир и покой. И щом веднъж получим опрощение, най-накрая ще можем да продължим напред. И ще сложим край на войната, която дори не смятах, че сме започвали, и причините за която тотално ми се губят.
— Матилде, моля те — намесва се Леонардо с помирителна усмивка. После ме хваща под ръка и ме води в трапезарията.
Чувствам се неудобно всеки път, когато минавам през къщата, където е отрасъл Пиетро. Тя е безупречна: има високи украсени тавани, пиано, книги за изкуството покриват стените, от таваните висят кристални полилеи, а на поставката в коридора стои тумбеста амфора. Тази къща никак не би подхождала на тяло, изкривено от вродено заболяване и пронизвано от болка, и то не би се вписало на фона на поведението, усмивката и гордата осанка на Матилде. Има много родители на деца с увреждания, които се чувстват изоставени от собствените си семейства. Сигурно и аз щях да свърша заедно със сина си под един от килимите, върху които стъпваме. Невидимият и тежък килим на срама.
Минаваме покрай кухнята. Ерлин изважда един омар от дървен съд, за да го сложи, както е жив, в тенджерата на котлона. Чувам продължителното драскане на горкото животинче по стените на тенджерата. Помощничката натиска капака, докато ударите отвътре не престанат.
Масата изглежда много тържествено, както винаги. Веднага щом се настаняваме, съпругът на Ерлин ни налива червено вино и ни поднася малки хлебчета в специални сребърни чинийки, разположени до чашите. След няколко минути при нас идва Пиетро.
Изглежда някак разсеян. Забелязва, че съм с вечерна рокля, гримирана и с прическа. Остава поразен от вида ми, сякаш сме на първа среща. Целува ме по бузата, а очите му светят.
После ме запознава с отец Джорджо. Той е нисък и доста закръглен. Лицето му е дебело и добродушно, изпъкват само тъмните му очи, подаващи се под подутите клепачи. Учтиво си разменяме поздрави.
Готови сме за вечерята. Пристига ризото с подправки и домакините ритуално го посрещат с одобрително кимване. Съпругът на Ерлин прави слалом между гостите с димящата купа в ръце. Междувременно разговорът се върти около благотворително събраните средства за енорията и подготовката за Великден. Както и около снимките на Пиетро. Виждам как устните им мърдат и се разтеглят в усмивки, но не успявам да се концентрирам върху обсъжданите теми. Не схващам нищо, освен размяната на остри реплики между свекъра и свекървата: Леонардо упорито отхвърля всичко, което Матилде одобрява, и обратното. Въпреки това, както и въпреки постоянното усещане за лицемерна учтивост, в трапезарията цари радостна атмосфера, силно наподобяваща семейния уют, на който навремето се възхищавах, но днес смятам за неуместен. Изнервя ме и фактът, че Пиетро се чувства толкова добре тук.
Когато ни сервират омара, Матилде ми разказва за курса по пилатес, който посещава отскоро, и твърди, че ѝ се отразява много добре на костите. Слушам я с усилие, като през дрямка, но усещам тревожно напрежение в слепоочието. Тя ходи всеки четвъртък с приятелки и ми предлага поне веднъж да опитам. Когато се съгласявам, поглежда към Пиетро победоносно, сякаш ме е спасила от някаква опасност.
Отец Джорджо реже морския дар на равни малки парчета. Дъвче ги спокойно, после ги поглъща. Сякаш изпълнява прецизен ритуал. В съзнанието ми изплуват ударите на омара по стените на тенджерата, сложена на огъня. Отецът отпива вода от чашата си и ме поглежда. Първо ме пита за работата и изразява огорчение, че съм се решила да закрия рубриката си. Но знае много повече. Знае всичко, което преди малко му е казал Пиетро, и ми заявява, че очите ми излъчват тъга. Споделя, че ще се радва да си поговорим насаме след вечерята. Ето какво са наумили. Принудена съм да се съглася, но последното, което искам в този момент, е да се изповядвам на някой божи представител на земята. Достатъчно ми е да знам, че той представлява институцията, която искаше да направи светица една обикновена жена и изборът се спря на Джана Берета Мола. Тя реши да не лекува тумора си и да умре само за да не направи аборт. Това е тъй далеч от моя избор.