Истината, скъпи мои, е, че животът е нещо много по-сложно от информацията, в която Църквата, държавата, коментаторите, специалистите в тази област и всички останали искат да ни накарат да повярваме. В нормалния живот доброто и злото често се сливат и да изразиш мнение, да издадеш присъда се е превърнало в сложна задача, макар че според мен в наши дни това е най-практикуваният спорт.
Древните римляни са казвали: Divinum opus est sedare dolorem20. С други думи още преди приемането на християнството са смятали, че болката е зло, което трябва да се отбягва. После обаче е дошъл Иисус Христос с кръста и трънния венец и заявил, че последните ще станат първи. И тогава болката се е превърнала в предимство, неизбежна част от изкуплението. Междувременно човекът е еволюирал и съвременният прогрес ни позволява не само да премахваме болката, но и да преборваме смъртта, като ни изправя пред все по-трудни въпроси, на които майка ми едва ли би намерила достоен отговор. Всъщност забравих да ви спомена, че тя винаги се опитваше да ми отговаря и понякога почти успяваше да ме убеди в правотата си. Повярвайте ми, момичета. Стига сте жужали като оси. Правете само онова, което смятате за редно, и уважавайте хората, които обичате и винаги ще носите в сърцата си.
Иван и Нери организират тържество по случай десетата година от основаването на рекламната им агенция, която работи с различни модни къщи. Пиетро не искаше да идва, но накрая реши да ме придружи.
Това е първото ни излизане от шест месеца. А след два дни Пиетро заминава за Сингапур по работа и ще остане там три седмици. Понякога се изненадвам от тайното си желание да се качи на самолета и повече да не се връща. Обичам го повече от когото и да било в живота си и му желая всичко най-хубаво. Нека отново да бъде щастлив.
Той паркира зад един бял фургон и ме пита:
— Сигурна ли си, че искаш да отидеш там, защото на мен ми е все едно?
— Казвам ти, че искам.
— Тогава защо плачеш?
— Не плача.
Той завърта ключа и двигателят замлъква.
С Иван се познаваме от студентските години. Той все правеше купони. Живееше в лоното на музиката и смеха от двайсетгодишен.
Входната врата е отворена. Вървим през завеса от цигарен дим и алкохолни изпарения. Сумрачно е, мебелите са сменени. Откакто Нери заживя тук, пространството изглежда по-свободно, придоби по-стилен и модерен вид. От избора на статуетките, завесите и диваните си личи естетическият му вкус.
Иван и Нери ни посрещат с прегръдки и целувки. Пробиваме си път между тълпите в сумрака, а домакините сипят пиперливи иронични забележки. Благодарна съм им за многословието. Те не се въртят неловко и безполезно като останалите. Не са като приятелите, които ми обърнаха гръб след сполетялото ни нещастие, сякаш то е нещо заразно, или като онези, избягали от неудобство. Освен това не са досадни като останалите двойки трийсетгодишни, с които се виждахме преди. Тази незаконна двойка умее да се отърсва от грубостта на ежедневието, от липсата на очарование, от горчивата миризма на скандал.
Водят ни до масата с напитки.
— Тук има всичко, което му трябва на човек, за да е щастлив — казва Иван.
Нери го щипва по бедрото:
— Май се правиш на трезвен.
После го хваща под ръка и се обръща към нас:
— Ще се видим пак.
Отдалечават се със смях сред шумната тълпа гости, повечето хомосексуални като тях. Разпознавам някои свои състуденти, както и достатъчно известни актриси и манекенки. Атмосферата е приятелска, спокойна. Бих искала и ние с Пиетро отново да се впишем в този кръг.
Спомням си първия път, когато го доведох тук на купон. Чувстваше се толкова неловко, никога не беше общувал отблизо с гейове. Чак ми стана жал за него. Танцувах край него, за да го предизвикам. После обикалях и разговарях с всички. Харесваше ми, че седи на масата до мен напрегнат и объркан. Чак на края на вечерта се отпусна и потанцувахме. Въртеше се на дансинга на някакво миксирано парче. Хвана ме за ръце и закрещя в ухото ми, за да надвиха силната музика:
— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало!
Сега изпитвам завист към онези двама млади, дето танцуваха, забавляваха се и нямаха търпение да се приберат вкъщи, за да правят любов с презерватив, без да мислят за бъдещето и за децата, които биха могли да имат. Завиждам на онези, които танцуват тази вечер пред очите ми и се забавляват. На Иван и Нери, които не спират да бъбрят. Завиждам им за любовта, която няма за цел продължение на рода, и за това, че никога няма да изпитат чувство за безплодие и безсилие.