Трябва да ти призная, че за известно време ме накара да се почувствам като сираче. После, благодаря на Бога, преди няколко дни отворих последния брой на списанието и видях колонката на редактора, който съобщаваше, че Луче отново е при нас и ни очаква на страница 30.
Най-накрая се върна! Имам усещането, че си била на някое далечно и недостъпно място, от онези, от които е много трудно да намериш обратния път. Подсказва ми го твоят нов глас, толкова плах и изящен. Нежен като зимно слънце.
Харесаха ми думите ти, с които цитираш една от читателките си, за чувството, че сякаш си наблюдавала света от далечна звезда, както се случва понякога в живота ни. За онази невъзможност да направиш каквото и да било, защото си била много нависоко, за да се оставиш да паднеш, но и много далеч, за да те разберат онези, които те наблюдават отдолу.
Но ако всички се качим върху звездите, кой ще остане на земята?
Благодаря ти за смелостта да скочиш и да се върнеш долу при нас, на нашата отчаяна, но толкова хубава планета.
Обработка
Сканиране: Sunshine, 2021
Разпознаване, корекция и форматиране: shadow, 2021