Глобалното пространство прилича по-скоро на сметище, а не на информационно депо, защото не можеш да извадиш нито едно твърдение, което в следващия материал да не е оборено. Накрая попадаме на един документ в pdf формат, който ни изглежда като светлина в тунела.
Това е статия за изследване, проведено от един лекар от Падуа. Той прави класификация на дисплазиите на скелета, като ги разделя на две основни категории: летални и нелетални. Единственият вид, който разпознавам в списъка, е ахондроплазията. Наясно съм, че хората с това заболяване обикновено се наричат „джуджета“. Могат да се видят в кинопродукции, в документални филми, в цирка; макар и рядко, ми се случва да срещна някое джудже на улицата или на обществени места. Прибягвам до колективната памет и в съзнанието ми изникват образите на по-известните от тях. Търся сред по-успешните, например Арнолд3 от популярния сериал от осемдесетте години на миналия век — дребния актьор, който изигра брилянтно ролята си. С мишката минавам направо към нелеталните видове. Главата ми ще се пръсне, но първоначалният ужас вече отстъпва място на някакво нереално успокоение.
— Може да е засегнат само от ахондроплазия — казвам, а мозъкът ми сякаш вече се е примирил с трагедията, като е приел възможно най-добрата алтернатива.
Но думата „само“ предизвиква рязък отпор у Пиетро.
— Може и да му няма нищо — казва той и удря с юмрук по масата. — Може да не са преценили правилно датата на зачеването. Или ехографът да е бил повреден. Или тази тъпа докторка да е сляпа и да не разбира нищо!
После си масажира челото с юмрук и се успокоява.
— Ще се обадя на майка — казва и хваща телефона като оръжие. — Искам да разбера дали е успяла да ни уговори час за доктор Пиаца. Той ще ни каже как стоят нещата. Пиаца е най-добрият специалист по проблемите на бременността. Нали и ти чу какво каза Паджи? Не бива да се бърза. Дори специалистът по образна диагностика ни посъветва да направим консултация с генетик. Не виждаш ли — написано е черно на бяло.
Аз не виждам нищо, написано черно на бяло. Бъдещето ми е смесица от контрастни цветове. Чувам само сърцето си, което бие в бесен ритъм като индиански барабани, и усещам все по-честите удари на Лоренцо, сякаш се опитва да ми каже нещо. Напомня ми на морзовата азбука.
Дочувам откъслечно разговора между Пиетро и майка му. Разучавам статията на доктора от Падуа, като съзнателно отбягвам факта, че в почти всички летални форми се появява микромелия и хипоплазия на гръдната кост. В гимназията учех гръцки и знам какво означават тези термини: горе-долу същото е написано в ехографското изследване на Лоренцо. Спирам се върху по-леките случаи. Хипоплазията на гръдната кост се среща и в две от нелеталните форми: задушаваща дисплазия и хондроектодермична, но те имат характеристики, каквито не забелязвам при диагнозата на Лоренцо. Задъхано изчитам абзаците, но и в двата случая откривам вероятност за оцеляване на плода под 40%. Характерните особености при ахондроплазията са други, но и тук статистиката за жизнените показатели е повече от драматична: оцеляване на плода и развитие на мозъчните функции в норма, постоянни проблеми с дишането и опорно-двигателната система. Изрично се посочва, че смъртността в детска възраст е много висока.
При случаите, когато пациенти с дисплазия на скелета достигнат зряла възраст, не се предвижда никакво лечение. Съществуват само сложни и болезнени операции, за да имат що-годе приемлив вид. Защото именно те трябва да се нагаждат към заобикалящия свят, а не обратното. Те са обречени да превръщат всеки най-незначителен жест в акробатично изпълнение на тялото и душата.
По-голямата част от редките патологични случаи носят името на хора, които са живели с дадената болест дори за кратко. Чудя се дали някой ден в някой дебел медицински том няма да се появи „болест на Лоренцо“, за да отбележи случай на заболяване, протекло извън познатите и описани до момента.
3
Арнолд е името на героя, игран от Гари Уейн Коулман. Оригиналното заглавие на сериала е „Diff’rent Strokes“. — Б.пр.