А аз исках синът ми да е специален, договарях се с Бог или с неговите посредници да ми изпълнят само това желание. Не исках да е като овца, дето се движи в стадо, исках да се отличава, да има свое мнение. Нямаше значение дали ще е красив или грозен, висок или нисък, хетеро- или хомосексуален. Исках го специален и с огромно сърце. Да притежава силата на Пиетро и да бъде лишен от всички мои колебания.
Мисля, че онзи ден Бог или представителите му на земята не са били предразположени към споразумения. Или са ме разбрали погрешно.
Опитвам се да се откъсна от документа, но щеше да ми е по-лесно да изляза от лабиринт. Минавам от линк към линк, после попадам на форум по темата, чета откъси от коментари и съмнителни теории, свързани с употребата на лекарства по време на бременността и липсата на калций в организма като последствие.
Реакцията ми е спонтанна. Нахлувам в кухнята и без да си давам сметка какво правя, грабвам кутията с мляко.
„Не си имал достатъчно калций и затова си спрял да се развиваш?“ — крещя му вътрешно, докато поглъщам млякото и едва сдържам хлипанията си, за да не се задавя. Млякото тече от ъгълчетата на устата ми и се смесва със сълзите и потта ми. Пия почти без да дишам.
През тези двайсет и девет седмици и два дни съм взела само четири таблетки парацетамол и три пакетчета аулин. Бяха ми нужни. Когато главоболието ме парализираше и не можех да се вдигна от леглото, доктор Джили ме съветваше по телефона:
— Не ставай смешна, от едно хапче нищо няма да ти стане.
Когато бях в шестия месец, ми излезе мъдрец, правех си памучни компреси с водка, но в шест сутринта не издържах и се обадих на зеления телефон за консултации на бременни, откъдето ми казаха:
— Вземете един аулин, щом ви е толкова зле. И за сина ви ще е по-добре, нали така?
Всеки ден пиех мултивитамини, точно аз, дето забравях да си пия хапчето за контрацепция поне три пъти месечно. От страх да не хвана токсоплазмоза никога не купувах опаковани храни и старателно измивах зеленчуците, макар на опаковките да пишеше, че са мити. Страхувах се също да не се заразя с рубеола или цитомегаловирус, затова избягвах тълпите и места, където се събират деца. Тъпчех се с желязо и фолиева киселина, когато изведнъж в началото на третия месец хемоглобинът ми падна рязко. Тогава доктор Джили коментира състоянието ми с хематолога и ме успокои така:
— Това е странно, няма обяснение, много е рано за такива резки промени. Вземай по две таблетки железен сулфат на ден, мисля, че това е максималното количество, което организмът ти може да понесе.
Със сигурност имаше някакво обяснение за това нарушение на стойностите, само дето не го откриваха. Ами ако вместо желязо тялото ми не е могло да приеме нещо друго? И по някакъв начин ми е подавало сигнал за тревога? Защото тялото знае всичко, а моето е знаело, че вътре в него Лоренцо не расте.
И сега се хващам за кутията с мляко, сякаш е някаква жизнена сила. Неизчерпаем източник на калций, който ще му даде внезапен тласък, ще разтърси крехките му изкривени и изтощени кости. И ще го накара да порасне за минути.
Събуди се, расти, защото светът ще те схруска за закуска. Моля те, Лоренцо, направи го заради мен. Не се познаваме и ти не знаеш с колко малко сили и кураж разполагам. Ако те видя да страдаш, ще престана да съществувам. Обещавам да те скрия на сигурно място. Няма да позволя на никого да те докосва, нито да ти причинява болка, само те моля да растеш. Иначе ще умра.
Пиетро влиза в кухнята. В ръце държи безжичния домашен телефон. Изглежда доволен и не проумява веднага сцената, която вижда пред себе си.
— Имаме уговорен час за Пиаца утре сутрин в девет — казва. — Включил ни е първи в графика си.
Аз не спирам да пия и не му отговарям.
— Какво правиш?
— Сигурно не съм му давала достатъчно калций — казвам колебливо и изхвърлям празната кутия в кофата за боклук.
Устните ми са изтръпнали от усилието, едва потискам пристъп на гадене. Изтривам се с ръкава на пижамата, треперя. Пиетро ме гледа изумен. Втурвам се към банята, спъвам се в шала, за малко да падна, но се подпирам на масата. Пак се затичвам. Затискам уста с ръце, за да спра напъните за повръщане. Накрая стигам до тоалетната чиния и се предавам. Бълвам смес от мляко и стомашни сокове, чувствам се изцедена и потръпвам. Най-накрая се успокоявам, галя корема си.
— Трябва да приемаш повече калций — укорявам го тихичко. — Защо не искаш, а? Не те ли интересува как ще се появиш на бял свят?