НИКОЙ НЯМА ДА УЗНАЕ
ГЛАВА 1
ПРОЛОГ
-Омъжена съм Богдан.И това,което се случи вчера-нетрябва повече да се повтаря.Никога.
Лицето на младежа помръкна,а пухкавите му устни се изтъниха до тясна черта:
-Защо Не? На теб също ти беше много хубаво с мен.
Ама че упорито момченце!
Ти въобще чу ли ме какво ти казах?-разтварям ръцете си в страни.-О-мъ-же-на съм!
-Знам,че си омъжена.Още вчера го разбрах,когато видяй халката на пръста ти-мрачно изрече-Но това не ти попречи да преспиш с мен,нали?
Бузите ми се изчервиха от неудобство,а дишането ми стана пресекливо,като че ли са ме ударили така,че да ми изкарат въздуха.Непоносим,ужасен провокатор.Ето,какъв е той!
-Престани!-смутено го прекъсвам.-Това не е шега.Ако някох узнае за нас,това ще разруши не само кариерата ми,но и бракът ми, а и целият ми живот.
Няколко минути,той внимателно ме гледа в очите и под неговият прям пълен с осъжадне поглед,аз се чувствам като малка буболечка.Лъжлива и лицемерна.
-Отпусни се,никой няма да узнае-произнася накрая –Докато ти сама не го поискаш.
Глава 1
Карина
Карина Владимировна,съдейки по многочислените отзиви в Интернет,много считат Вашият роман-,,Вечното‘‘за антируски и формиращ лъжливи ценности.Как се отнасяте към това?-поредният модерен,напорист журналист се надига от мястото си,озвучавайки дразнещият си със своята баналност-въпрос.
-Изобщо не ме интересува мнението на зеленчукоподобната маса-хладно се отзовавам,стараейки се да не реагирвам на поредната провокция.-Следващият въпрос?
-Нима може да бъдат наричани,,зеленчуци‘‘-хора само заради това,че техните убеждения,не съвпадат с вашите?-журналистчето и не помисляше да се предава.
-Тук няма място за несъвпадение на на възгледите-злобно се усмихвам-Просто у някои индивиди напълно отсъства критическо мислене и те поглъшат всичко,което средствата за масова информация им наливат в ушите и очите.А когато човек не мисли със своята глава,малко се отличава от това,както ги нарекох.
-То ест Вие не сте съгласни,че Вашият роман подрива основите на патриотизма?-продължава той,много доволен,че му отговарям,което правя рядко пред медиите.
-Ако книгата ми подрива някакви основи,то са само тези на тоталиторизма,който процъфтява в нашата страна,прикривайки уродливото си лице със самият този лъжлив патриотизъм.Антинародната пропаганда и космополитизмът-не са едно и също.
Като нямаше какво повече да каже,драскачът само кимна кратко и си седна на мястото,а в атака се втурна следващата акула с ярко-вишневи устни.
-Главната героиня завършва живота си със самоубийство,като преди това застрелва синът си,а после себе си.-преднамерено разтягайки думите си,казва тя-Явява ли се този факт,някаква следа от смъртта на Вашето собствено дете?
-Не! Това е художествена измислица, а не автобиография.-с труд извличам думите,усещайки как предателски пресеква гласът ми.-нека да приключим с това.
Хвърлям кратък поглед към своят менаджер,полъхващ във всички оттенъци на червеното и се вдигам рязко на крака,отмествайки със силно скрибуцане,столът зад себе си.
Пресконференцията не започна добре от самото начало-това е глупаво да се отрича.Както и да се опитвах да я изнеса в интелектуално русло,на вестникарските клюкари са им интересни само две неща: обсъждане на политическите дрязги и копаенето в мръсното бельо.Между другото-те само с това се занимаваха през изминалият час.Как ми е омръзнал този евтин цирк.
,,Госпожо,а бихте ли разсъждавали така смело,ако нямахте второ гражданство?Защо не отидохте на митинга в поддръжка на...,макар и да му симпатизирате?-все нетактични въпроси,подобно на стрели с отровни наконечности ,се впиват в гърбът ми.
Песове,безчувствени кучета.няма нищо свято за тях.Родната си майка ще продадат за висок рейтинг на статията си!
Свивам със сила ръце в юмруци и ноктите ми се впиват болно в кожата.Това ме отрезвява.По същество се явява единствената субстанция в този пропит с лицемерие свят,способен само да промива човешките мозъци.А на мен това сега ми е крайно необходимо и без това казах много излишни неща.
Излитам като куршум във фоайето и гръмко почуквам с токчетата си по мраморната настилка ,устремена към асансьора.Само няколко десетки метра и ще се окажа в дългоочакваното безмълвие на пустата стая.Както и повечето творчески люде,аз съм шибан интроверт и стремежът ми към усамотение е норма на поведение.Но днес превъзхождам сама себе си: желанието ми да се избавя от странични лица,се превръща в истинска мания.
Господии,само по-бързо да...
-Карина Владимировна,почакайте.-отзад се раздава задъханият глас на Алина,асистентката ми.-Къде така избягахте?Имате ангажименти...