Докато карина е нещо съвсем друго.Неизпитано,тайнствено,предизвикваща неподправен интерес.Достатъчен ми беше само един поглед на изправените рамене,тънък профил и гордо вдигната глава,за да разбера че никога не е слушала моята музика.Такива като нея слушат Бетховен,Шопен,Чайковски,а поезията възприемат изключително чрез призмата на стиховете на Пастернак,Есенин,Дюбоа,Гьоте,Шопенхауер.Съвременната младежка култура за тях е шлак,а запознанството с техни представители-под достойнството им.
В нейните очи,аз съм само обикновен хлапак,по-нахакан ,по-интересено изглеждащ и облечен и ставам за едночасово развлечение.И се люби с мен не заради пари и знаменитата ми муцуна,а просто защото ме е харесала и пожелала.самият мен,а не модната икона,бренда,който е изместил личността в мен,не сценичният образ,в който се вживявам напоследък,а просто мен-обикновенното момче.а после,после просто-ще ме забрави.
С нея съм такъв,какъвто съм в реалността-т.е такъв какъвто бях преди да стана популярен.Обикновен млад човек от района,когото е приклещила шикарна зряла жена.Тя не му е по зъбите,но той ще се разкъса на парчета само и само да й се хареса.
Мамка му,колко ми липсва това! Колко имам нужда именно от такова нещо!
ГЛАВА 6
Карина
-Когато бях на девет,пребих съседското момче с пръчка и в квартала ме нарекоха Амазонката-с насмешка съобщих аз,докато главата ми почива на коленете на Богдан,а той бавно прокарва пръсти през косата ми.-Решиха,че съм направила това от неприязън към мъжският пол.Глупаци!
-а всъщност,защо?
-Това момче беше цял живодер,измъчваше дворните кучета и котки и никой не подозираше,че е именно той.Такъв приличен вид имаше и беше и интелигентен.Но аз го засякох как измъчваше с пръчка и избиваше коте и познай.
-И ти реши да му покажеш ,колко е гадно да си на мястото на животното.-рзбиращо проточи младежът.
-В общи линии,да-кимвам –но оттогава престана с тази си страст към мъчения.
-Направо си отчаяна,ти-отбелязва Богдан и се накланя към кутия цигари,лежащи на тумбестото шкафче.-Та той можеше и теб да те огрее с пръчката.
-Не,не-мотая глава аз-по принцип людете ,обиждащи по-слабите са много страхливи.Нямат сила да дадат отпор.Когато го налагах ревеше по-силно от котето.Толкова беше жалък,че...
Не знам по каква причина рядом с него ме е обзела тази словоохотливост,каквато отдавна не съм забелязвала у себе си.Иска ми се да говоря и споделям.Не за нещо важно и глобално,а за такива трогателни неща.За детството или за далечни от реалността,дълбоко философски неща.
Но най-необичайното е,че той ме слуша .не както съпругът ми с половин ухо или като майка ми с явен скепсис или като журналистите-с намерение да използват казаното против мен самата,а с банално и искренно любопитство.задава уточняващи въпроси,смее се,подхвърля неравнодушни и смешни коментари,и става ясно,че му е интересно това,което му говоря.
-Искаш ли цигара?-пита той и отваря пакетът.
-Не трябва да се пуши тук.-окръглям очи-пожарната сигнализация ще се задейства-Тя работи само ако директно навлезе дим в датчика,при пожар например.-усмихва се младият мъж.-Вече над сто пъти съм проверявал.-Втикна цигарата между зъбите си.-Или така одимя до облаци пушек.
-Но...
-Даже не се и съмнявай-прекъсва я той,чиркайки със запалката
Той блаженно вдъхва,а аз очаровано го гледам отдолу-нагоре .Наблюдавам как белият дим бавно изпълзява от красиво очертаните му устни,вие се покрай бузите и се разтвара в стаята.Харесва ми как пуши.Естетично и много по-мъжки.
Има също много красиви пръсти,дълги,гъвкави с обработена кутикула и акуратно подрязани нокти. Не прилича на конте,но явно следи за себе си.Това се усеща в нарочно стилната брадясалост, в чистият му мирис и в отсъствието на косми под мишниците.
Поднася ми цигарата между двата си пръста и аз жадно обхващайки филтъра правя дълбоко вдишване.
-Доста са силни-усмихвам се,след като усетих леко замайване.
-Не,просто отдавна не си пушила-отзовава се Богдан.
-Откъде знаеш?-удивена съм аз.
-Тялото и най-вече устата ти го издават,нямат тежък дъх.Така,че отгатнах,нали?
Да- и като се обръщам настрани се вторачвам в релефният му корем с идеална преса.Какво означава младостта.Можеш да пушиш,пиеш,да не се наспиваш и все едно ще изглеждаш отлично-свежо,сексуално,стегнато.
-Ти правиш външно впечатление на правилна и разсъждаваща лелка,но вътре в теб бушуват демони-със странна убедителност казва той докато рисува с пръсти някакви измислени знаци на голото ми бедро.-Те искат да излязат на свобода,тясно им е в душната клетка на твоите противоречия.