Вчера просто рядом с него си загубих ума,колкото и банално да звучи.Тогава ми се струваше глупаво да изпитвам гордост там,където можех да получа удоволствие.Когато младият мъж ме целуна-всички разумни мисли задимяха,полъхнаха в ярко-червеният пламък на нашето взаимно влечение.Покри ме изгаряща вълна и ме завлече на дъното.За първи път не анализирвах,не оценявах правилността на ставащото,не се опитвах да се държа в юзди.Плувах по течението,отдавайки се на инстинктите си и на Богдан.Изпитвах луд кеф и радост с всяка клетка на своето същество,усещах се жива и нужна.
Разбира се,че тази необходимост е измамна,измислена.Надали моят новоизпечен любовник ще иска продължение.И на него му се беше приискало да ,,изпусне парата‘‘,да почувства нещо различно,да натрупа нов опит. В краят на краищата сексът с близо четиридесет годишна жена може да се счита за екзотично разнообразие.
Странна работа,когато в познатите ми кръгове обсъждахме такива връзки,винаги високомерно се подсмивах.Струваше ми се,че именно такива земни страсти ще ме заобикалят,няма да ми се случат.Имах се за благочестива жена,свято защитавайки институцията на бракът и осъждаща тези,които се впускаха в такива нелицеприятни истории.
И ето съдбата ми изигра лоша шега.Лежа в леглото със слабо познат младеж-гола,засрамена и...така сексуално удовлетворена,че...Все пак народната мъдрост:,,Не казвай голяма дума‘‘ не е лишена от смисъл.
Бавно стараейки се да е леко за да не пружинира матракът ,ставам от постелята и събирам от пода разхвърляните си оцелели вещи.Движа се на пръсти,защото никак не ми се иска сега Богдан да отвори очи и да стане свидетел на срамното ми бягство.Стига ми този позор.Като се скрих в коридорабързо навлякох гащите и роклята.Сутиенът го смачках в ръка-сега не е време и място за него.Задържам дишането си и лекичко отварям цепка на вратата и виждам,че коридорът е пуст,тогава плавно се приплъзвам в извън апартамента.Старая се да вървя увереномакар коленете ми да се тресат,като есенни листа под напорът на студен вятър.Даже е смешно.такава самодостаъчна,непробиваема бях по-рано..А сега,сякаш се върнах петнадесет години назад-когато нервничах и безпокоях от чуждото мнение.Ужас! За щастие стигнах без произшествия и ненужни срещи – до моят номер и като затворих плътно вратата разхлабено поех дълбоко дъх.
Това е всичко.няма да променя случилото се ,но пък бъдещето зависи само от мен.И нямам намерение да го изхвърля в клозета заради една грешка.Ще си взема душ,ще се приведа в ред и нищо кой знае какво не е станало.Да прикривам болезнените си емоции под маска на благополучие не ми е за първи път.
След около половин час активно самовнушение наистина се почувствах много по-добре.Нервността отстъпи,а ясният ум е отново с приоритет.Гримирана и облечена в елегантен пътен костюм,отивам към мобилният,който бях оставила на зарядното и потръпнах като видях пропуснато обаждане от Олег.Събрала цялата си воля в юмрук,стисмнала челюсти поемам дълбоко въздух.,,Не се паникьосвай,Карина.Единствено само ти сама можеш дасе издадеш.Дръж се непринудено,естествено и никой няма да заподозре нищо.
-Привет,звънял си ми-говоря ,когато мъжът ми се отзовава на позвъняването.
-Привет исках да узная кога ти е самолетът-След два часа-отзовавам се,като старателно контролирам гласът си.-Искаш да ме посрещнеш ли?
-Ъъъъ,не,имам днес прекалено много дела-след кратко мълчание ме отбива той- а ти какво? Искаш да те посрещна ли?Но мога да изпратя Игор,ако искаш..
Е,дааааа,какво,да не би да падам от дървото? Ако вечно деловият Олег изявеше желание да ме посрещне на летището,то сега точно би завалял сняг.И майната му,че навън е май месец.
-Няма нужда,ще взема такси-отказвам услугите на шофьорът му.
-Виж- и аз сякаш виждам как свива рамене-днес Олховски пристига.Ще се съвещаваме до късно,а после ще го заведа на ресторант.така,че..Не ме чакай за вечеря.
-Да,добре,разбрах-кимвам-Поздрави Иван.
-Ще му предам-и се изключи.
Какво пък всяка задръжка от лична среща ще ми помогне по-бързо да дойда на себе си.
Събрах си вещите и затворих малкият червен куфар,нацепих слънчевите си очила,преметнах през рамо чантата си и напуснах номерът.Спуснах се на първият етаж и предадох електронният ключ.
-Всичко ли е наред,Карина Владимировна?-вежливо се поинтересува администраторката.
-Да и повече-лениво се усмихвам.
-Отли чно,ще се радваме да Ви видим отново!- и тя ми подава визитка и поглеждайки в компютъра ,добавя.-Таксито Ви очаква на входа.Приятен път.
-Благодаря-сухо се отзовавам,спускайки очилата и се обръщам да тръгвам към стъклената външна врата.когато зад себе си чувам нисък , хриплив глас,от който вътрешностите ми се стягат на възел.