-Карина!
О,само не сега! Само не,днес!
ГЛАВА 8
Карина
Като се престорих,че не съм чула се ускорявам.<Куфарът ми,който се влачи на каишка след мен бързо затропа издавайки вълнението ми,а сърцето ми ще изхвръкне само при мисълта,че отново ще се наложи да погледна в тези сини,изискващи очи.
-Карина,почакай!-гласът на Богдан става все по-близо и аз до болка захапвам бузата си отвътре.
Моето решение да не се обръщам вече ми се струва все по-абсурдно,но не знам как да преустановя овладяващата ме паника.Като леко обърнах глава,забелязах,че Богдан буквално застъпва багажът ми.Срещата ни е неминуема ,той ме настига и затова да разигравам проблеми със слухът е меко казано странно.Като преминах през вратата спрях и благодушно се усмихнах.
-О, добро утро!-свалих очилата и изобразих удивление.
-Добро утро?-погледът му ми се стори зъл и не предвещаващ нищо добро.-Ти какво,подиграваш ли се?
Направо напира върху ми,за миг съкратил разстояниетодо неприлично.
-Моля те,Богдан,по-спокойно!-нервно оглеждайки се процеждам.Само ми липсваше публично изяснаване на отношения.
-Карина,какво става? Какви са тези фокуси?_ не обръщайки на нищо друго освен мен-внимание,въсклицава младежът.-Събуждам се,а от теб нито следа.Не можеш ли да се простиш по човешки? Защо?
Тонът му е пълен с негодувание,а ноздрите-раздуват като на бик на родео.независимо,че аз съм по-старата и уж мъдрата,се чувствам като ученичка пред разгневен по-възрастен-направо съм в позицията на провинено дете.Така се и усещам.
-Трябва да бързам за летището и не исках да те будя.
Знам,че лъжата ми звучи смешно и глупаво,но какво да кажа?Да призная че нашата нощ е едно от най-ярките събития в живота ми и че сега ме е толкова страх?Не знам как да се държа по-нататък и се губя само от един хвърлен поглед от проницателните му очи.Не,по-добре да продължа да се преструвам на овца.така е просто и безопасно.
-Но защо си такава страхливка?_богдан преминава на шепот и ласкаво,почти любовно оправя измъкнал се кичур коса зад ухото ми.-Та нали такъв кеф изживяхме снощи?Та на мен чак ми хвръкна акъла,честно...
Така искам да убера ръката му от лицето си и..не мога,просто не мога и да се помръдна.Като парализирана съм,като че ли ме оковаха невидими вериги.Стоя и потъвам в сапфиреното море на взорът му.Безмълвно,безропотно,с треперещо сърце,даже не се получава и да премигна.Под хипноза съм ,покорена от неговото обаяние.
-Карин,моля те! –Богдан облизва трескаво устни и големият му пръст замира на бузата ми.-нека да се видим поне още един път? Моля те!
С тези думи той едвам се подава напред явно с намерение да ме целуне ,но аз не му давам шанс.В последната секунда,правя крачка назад.
-Аз...Аз не мога-трескаво завъртам глава,изтръсквайки тази обзела ме магия.-Не съм от тук,не живея ,тук
-Та то е ясно,та ние се запознахме в хотела,-продължава да ме пробожда с поглед.Откъде си? От кой град?
-От...Не е важно!-отстъпвам още крачка.-Аз съм омъжена,Богдан> И това,което се случи снощи,няма никога да се повтори.
Лицето изведнъж като че ли потъна в сянка,а пухкавите му устни се изтъниха в тясна линия.
-Защо?Та и на тебе ти беше хубаво с мен?
Ама че упорито момченце.
-Ти въобще слушаш ли ме,какво ти казвам?О-МЪ-ЖЕ-НА съм!
-Знам,че си омъжена! Още в чера го разбрах,имаш венчална халка на пръста си-мрачно изрече той.-Обаче това не ти попречи да преспиш с мен.
Моментално се изчервих,спря ми дъхът,сякаш изведнъж ме удариха рязко в стомахът.Непоносим,упорит провокатор.Ето,какъв е той!
-Престани!-смутено го прекъсвам—Това не е шега.Ако някой узнае за нас,това ще разруши бракът ми ,моята кариера и въобще животът ми!
Няколко секунди той внимателно ме наблюдава и под прямият му пълен с нямо осъждане поглед,аз се чувствам нищожна буболечица.Лъжлива и лицемерна.
-Отпусни се,няма никой да узнае-накрая произнася.-Дотогава докато ти не поискаш сама това.
-Благодаря ти!- с облекчение въздъхвам.-А сега ме извини,но закъснявам за самолета.
Богдан не отговаря и аз с труд откъсвам взор от неговото красиво сурово лице.Правя половин оборот на обръщане да се спусна към колата и потресено застивам на място.Буквално на няколко метра от нас стоят няколко човека с професионална фототехника в ръце.По време на разговорът ни,чувах щракането на камери,но изобщо не му придавах значение.Струваше ми се,че ми се е сторило..Напразно..Ами сега?Като публична особа съм свикнала към общественото мнение и внимание,но такава репортерска наглост не бях преживявала.така за мен никога не са били на лов.Все пак не съм нито актриса,нито певица,защо така?