-Е , това е то,само трябва да попаднеш при него зад кулисите,-доволно потрива ръце приятелят ,-и да го уговориш за интервю за,,Интро“‘.
В гласът на агента звучат нотки на облекчение,като че ли вечее всичко решено,но аз не разделям неговият оптимизъм.Поставената задача е някаква ненормална задача и ме плаши неимоверно.В нея има толкова много неизвестни,които не само че не разбирам,но и не искам да го правя.
-Да попадна зад кулисите?-още в шок от това,което чух-отново питам,-как ти си го представяш? Как ще си пробия път през тези млади фенове и фенки,работейки с лакти?
-Но защо изведнъж с лакти,Каринке?-лицето му се изкривява в гримаса-Все пак сме цивилизовани хора и ще опитам да се договоря за да се организира за кратко време проход до гримьорната на Богдан,използвайки всичките си връзки.Мисля,че няма да ми откажат.
-Господии,какъв кошмар,-в изнемога притварям мигли и се облягам назад на фотьойла.
Само при мисълта,че ще се промъквам тайно във вмирисан на цигари и алкохол,клуб –сред пияна и подлудяла младеж-ми става гадно.И всичко това заради,какво?За да попадна в сервизното помещение на главната звезда на вечерта.аз даже на осемнадесет не страдах от подобни глупости,а сега над тридесетте –ще ссе опитам да го направя и всичко това понамирисва на шизо.И как само се докарах до това?
-Добре,мила,отпусни се,нищо страшно още не е станало.-агентът ме заобикаля отзад и започва да масажирва раменете ми.-Ще идеш на концерт,ще се поразсееш,едновременно с това,ще узнаеш какво диша младото поколение...
-Предимно никотин и производните му-мрачно се намесвам в тирадата му.-Нищо по-различно,отколкото това,което правехме,ние,но при нас нямаше толкова свободно-трева.
-Ами,ами-появило се е и нещо новичко-не се отказва събеседникът ми-Чувала ли си за т.н. дизайнерски наркотици?
-Божееее,Едик,все ми е едно какво там употребяват.,-поддавам се на поредният си пристъп на раздразнение-Аз всъщност съм на тридесет и девет години,които само ти знаеш,за околните съм на тридесет и две-тридесет и три-и вечерите трябва да провеждам четейки романтична книжка , а не на Рап-концерти!
-Стига си хленчила,Голдман!-гъвкавите му пръсти напускат вратът ми и техният обладател отново застава пред мен.-Та ти си писателка все пак,нали?Възприемай случващото се като творческа авантюра.Ще се поотъркаш,проникнеш в атмосферата и ще напишеш поредният бетселър,но този път за загубеното поколение проскубани,нещастни врабчета.Такива са и богаташчетата,но не го съзнават.
-Ами ако застреляното ,тъпо поколение сме всъщност ние,а не те?-мрачно се интересувам,аз?
-Ето,ето ти размисъл и разсъждения ,върху които ще рефлексираш в следващата си книга,-усмихва се отново,той.-е,добре,скъпа,трябва да вървя.Необходимо е да добия онези кинаджии,а то вече два месеца,не можем да подпишем договора...И ти искаше по онази твоя книга да снимат сериал,така,че сега ще търпиш забавянето и неуредиците.
-Е,да-апатично се отзовавам-Давай,на Късмет!
Ако трябва да съм честна,сега плюя мна този сериал,който със сигурност ще стане топ,само когато скандалът с известните рапър и писателка-се разрасне.Предупредителните звънчета бият ли бият в съзнанието ми.Такова вътрешно напрежение и рздразнение,отдавна не съм усещала.Мдааа,никога не е имало такова нещо.Не съм нервничала така даже в началото,когато излизаха на критиките на първият ми роман.
Може би да пийна нещо? Вино?
С очи пълни с надежда погледнах към часовника,но и времето е против мен,още няма дванадесет.ако започна да пия от сутринта,това означава сама да подпиша собственото си поражение и да призная,че животът ме е прецакал.
Притварям очи малко да се поотпусна и предприех опит да дищам дълбоко и свободно.така ни учеха на курсовете за Йога,които посещавах преди няколко години,преди комерческото и фалшивото да навлезе и при тях.Срам ме е да си призная,но в началото като че ли успявах да поддържам угасващият огън на отношенията си с Олег.Преди да се комерсиализират и те,но остана едн-две полезни неща-укрепнаха мускулите ми ,подобрих вродената си способност за медитация(ако не можех това,там нямаше и да се науча)И все пак по-горещ,семейният секс-не стана.
Като се надишах до състояние на главозамйване,се протегнах към лаптопът лежащ пред мен на бюрото и го включих.Окей,Гугъл дай да видим какво можеш да ми разкажеш за Богдан Ткачев.
Истински,,багер‘‘ назовава го за целеустремеността му една известна журналистка,още в началото на кариерата му и този му прякор така му пасна,че всички фенове,галено го назоваваха така.Интернет буквално е взривен от обилие на статии и информация за моят нов познат.даже и фактът,че си е махнал татуировка,посветена на бивша негова девойка.И тук обсъждат личният му живот и показват хиляди фотографии с млади поклонници и видеозаписи на концерти и текстове на песни.Гледайки това огромно разнообразие,усещам как към гърлото ми се надига гадене.не толкова,че ми е неприятно от видяното(Богдан е удивително фотогеничен),ами затова ,че с всяка прочетена статия и прелистена снимка,все по-отчетливо разбирам,че няма шега:моят млад любовник е действително кумир на подрастващото поколение.Представи си! С треперещи пръсти натискам,,Плей‘‘ и пускам последният трек на рапъра под името,,Фенери‘‘.Отначало до ушите ми достига бавна ритмична музика,пропита със сочни,не много натрапващи се ритми,а после се разнася до болка познатият глас-нисък,хриплив ,характерен за пушач.