За известно време се изключвам от околният свят и тотално се потапям в монотонният речитатив.Като цяло композицията е много приятна, с добре римуван текст , в който има смисленост и не е така примитивен или пошъл.И независимо от всичко-не мога да кажа,че песента ми харесва.На първо място,не съм привикнала да чувам ругатни в музикален текст-по мое време цензурата беше жестока.На второ,самият маниер на изпълнение ми се струва странен: създава се усещането,че Богдан някак си лениво и като,че ли насила си отваря устата да изпее своите ритми и като че ли под страх от пръчката.И тази тенденция се ниже от трек в трек.Може би съм безнадеждно изостанала от музикалната мода или признак на лош вкус,но ако щеш ме убий-не разбирам този стил на творчество.По мое време също имаше Рап,но речитативът беше някак си друг-разбираем,енергичен и..някак си безобиден.Но слагайки ръка на сърцето си,признавам,че и тогава тази музика не намираше отклик в мен.
Все пак съм родом от интелигентно семейство.баща ми-ректор на известен столичен ВУЗ,майка ми-знаменита някога-балерина на Болшой театър.До шестнадесет години бях пример за идеално възпитано дете: учех се отлично,свирех на пиано,печатах детски стихчета и разказчета и никога не противоречах на родителите си.
Разбира се и мен не ме подмина така нареченият бунт на подрастващите-боядисах косата си в лилаво,започнах да пуша и се свързах с не много добри други деца.И все пак си останах ценител на прекрасното и се стремях да създавам прекрасни,разбираеми неща.Наистина ми се нравеше това,което е прието да се счита за класика: в литературата,рисуването,поезията,музиката.
И..изведнъж Богдан, целият такъв съвременен,пробивен и...съвършенно непонятен за мен.Като започнем от маниерите му-прекалено свободни и завършим с начинът му на заработка за живот.Толкова сме различни,че самият факт за нашето запознанство,може да се отнесе към раздел-фантастика.Младокът-рапър и възрастната писателка..Как само смешно звучи.
Но въпреки тези различия и абсурд,на нас ни беше така добре заедно- до умопомрачение хубаво.И това обстоятелство ме плаши повече от всичко.Ами ако отново видя,Богдан и се срина в пропастта? Ако внезапно загубя разумът си и пак рухна в обятията му? Разбира се,че не се готвя да правя това,но..все пак..Веднъж се сринах и повече не си вярвам...Ами най-страшното-ако повече не ме иска?
ГЛАВА 11
Карина
В клубът е многолюдно и непоносимо опушено.Вентилацията не може да се справи съссвоята функция,затова косата ми и дрехите започват да вонят на дим.И за какво съм навлякла това сако на Баленсиага-кого ще впечатля? То съвършенно не съответства на формата на вечеринката и ме издава като,,бялата врана“‘.И другите ми атрибути станали лепкави и трудно почиставащи се са признак на много глупаво решение.
Като минавам по тесният коридор,който буквално кипи от млади хора,които в самозабвение иследват един на друг-устите си-влизам в основната зала и със замряло сърце устремявам взор към залятата с неон сцена.
Богдан стои в самият край и поднесъл микрофон към устните си ,енергично чете в някакъв ритъм натрапващ се призив:
,, А
А на нас ни трябва просто небе,в което птиците да летят,
А на нас ни трябват просто пари ,за да не крадем,
А на нас ни трябва смелост ,за да въплатим мечтите си
Кажи ми,нима това е много за младите хора?
В живота гласът му звучи в пъти по-гръмко,рязко отколкото на записът,който потъва в шумът на тълпата,която едновременно с него припява думите на песента.Очевидно присъстващите знаят целият текст наизуст.Ето това е наистина такава любов към творчество-нов вид,различен.
Правя няколко крачки по диагонал и се пристройвам до перилата на стълбата,която води надолу.На танцовата площадка да се спусна не се решавам,съдейки по цвиленето на най-запалениите фенове,готови на всичко за да се окажат по-близо до него.Разбира се,че ми е също любопитно да погледна изпълнителя отблизо,но все пак не дотолкова, че да рискувам да получа нечий лакът в окото.Хвърлям поглед към часовникът за да преценя колко още ще продължи тази вакханалия ,която се нарича концерт и стигам до извода,че най-много още тридесет минути.Мероприятието е започнало в двадесет часа ,а сега е почти единадесет.Едва ли,Богдан ще се разкъсва пред зрителите повече от три часа.Физически е невъзможно,не мисля че ще му и платят за повече.