С весела усмивка,певецът се наклонява и подхваща дантеленото бледо-розово горно бельо,като го върти оценяващо в ръце.
-Наистина впечатляващо!-накрая изричаи добавя.-Моля притежателката на това прекрасно чудо да погледне в моята гримьорна.
Тълпата подема протяжно,,Уаааа-ууууууу,а Богдан се смее заразително:-Просто искам да върна бельото на момичето,а вие какво си мислите извращенци?
Като натиква сутиенът в задният си джоб,така,че едната му чашка да виси предизвикателно, хлапакът поздравява пак множеството и се скрива зад кулисите,а аз продължавам да стоя като внезапно ударена-на едно място.Да си призная ситуацията ме изкара от равновесие и на този фон ,контрастът на нашите отношения в различните ни светове-стана просто крещящ.
За какво изобщо дойдох тук? Какво ще му кажа? Толкова нелеп ми се стори моят план,че под лъжичката ми започна неприятно да бражди.Дали от страх или от вълнение?Секундите стремително летят и трябваше да съм отдавна зад кулисите,където по уверенията на Едик,трябваше да ме пуснат.Но аз даже несе и помръдвам,вцепила се в мъртва хватка в перилата.
Всъщност да върви на майната си.Нека публикуват тези смахнати снимки.Не съм задължена на някакво си гнило общество,а колкото до Олег,винаги мога да го излъжа..Ще се оплача,че малкият ни в клин ,ни в ръкав ми се е нахвърлил на входа на хотела.Аз даже и не знам защо?Поразена от глупостта и страхливостта на мислите си,недоволно поклащам главата си.Ето как се любувам на своето малодушие и безобразие-решила съм се и даже дошла,а не мога да завърша започнатото.Още повече,че се опитвам да сваля всичко на Богдан..Няма що-страхотно! Егати кошмарът! Срамно е,разбира се,не може да се опише с думи,колко?В романите си възхвалявам смелостта,като едно от най-хубавите човешки качества,а сега,аз какво?Пред двадесетгодишен младок съм се притеснила и уплашила,като...хайде да не го пиша...
Като наистина здраво се ядосах на себе си,за излишната си впечатлителност,си оправих сакото и с уверени крачки тръгнах натам,където според мен се намира гримьорната.Трябва да направя това,което съм намислила.Бързо и без излишни емоции.Ще кажа на Богдан ,защо го моля да даде това интервю,а нататък каквото дойде.ако иска да помогне-добре,ако ли не? Ще му мисля после.Няма защо предварително да изпадам в паника.
Глава 12
Карина
Минах благополучно покрай охраната и влизам в лошо осветен хол,в краят на който забелязвам малка група от хора.Видимо не съм единствената,която на днешният концерт се промъква зад кулисите.Повдигам брадичка , сложих маската на хладната особа,моята защита и пристъпвам към гримьорната.Веднага го забелязвам-фотографирва се с поклонници,подскачащи подред към него заради заветният кадър.Лицата им изразяват искрен възторг,докато неговото-лека умора ,която крие зад ленива усмивка.Спирам се на няколко метра от импровизираната фотосесия ,търпеливо изчаквайки кога ще завърши.Няма да озвучавам пред всички молбата си.
Рядом с него се е пристроила миниатюрна блондинка около осемнадесетгодишна и виснала на рамото му ,започва отчаяно да позира.Надува неестествено устни,призивно извива гърбът си и безконечно разбухва косата си.Певецът също гледа в камерата,но къде,къде с по-слаб ентусиазъм.Изобщо не го вълнува,как ще излезе на кадъра.
Внезапно погледът му блуждаещ някъде в страни,мимолетно минава по мен.Изведнъж замира,сякаш се сблъсква с нещо и баавно се връща обратно.Девойчето продължава като марионетка да сменя позите,а той вцепенено да се взира в мен.Като че ли не му се вярва това да е реалност.Направо му чета мислите и едната от тях е,дали не сънува?
-Богдан,можете ли да гледате в обектива?-интересува се блондинката,поела ролята на фотограф.
Известно време багерът с недоумение премигва,а после рязко отстранявайки се от нея и нарежда:
-Това е всичко,фотосесията приключи,много сме изморени.
Поклонниците ,недоволно се мусят и произнасят печалното,,ама защоооо‘‘,но вероятно никой вече не ги слуша.С няколко крачки се приближава към стаичката,разтваря вратата и обръщайки се само към мен,нарежда:
-Влизай!
ЕЕ,Слава Богу,досети се,че ни предстои разговор и избра по-усамотено място от залата.Не мога да го упрекна в липса на съобразителност.
Без да пророня и дума ,влизам вътре ,а той ме следва.С глух звук вратата се захлопва и ние оставаме най-накрая сами, встрани от камерите и любопитните очи.Както тогава в лифта.