-Давай утре- като позабавих крачките си,въздъхнах-Всичко остави за утре,алин.Ще урегулирам нещата,ще позвъня комуто е нужно,ще се извиня.
Уморено потривам слепоочията си,вдигам поглед към младото,румено лице на момичето,в което се четат отблясъци съчувствие.Може да е даже искренно-тя е една от малкото,работещи в тази сфера,която е успяла да съхрани в себе си човещината.
-Как сте?-тихо и меко пита тя и аз разбирам,че не става дума за провалената прес-конференция,а за вътрешното ми състояние.
-Не съм много добре-честно признавам. -Но утре се надявам да съм отлично.Просто ми е необходимо сега да съм сама.
Добре-разбиращо кимва тя.-Ще напиша обява,че внезапно Ви е прилошалои затова така спешно сте напуснала залата.Към здравословните проблеми,обществото се отнася по-лоялно,отколкото към личните.
-Блгодаря ти,Алин-успявам да изцедя благодарна усмивка.-Аз се прибирам в хотелската стая.
Прощавайки се ,замислено се подпирам на нея,защото все пак имам нужда от поддръжка.Необходима ми е поне малко душевна топлота,която могат да дарят само близките.Моят проблем е,че нямам такива.Е,формално има,каквито навярно се явяват майка ми и мъжът ми,но в последно време,пропастта между нас може да се измерва в метри-така силно и безпросветно се е натрупало неразбиране.
И ако в нашият брак с Олег е останала малко топлота,която отчаяно се опитваме да съхраним,то отношенията ми с родителката-са откровенно-лоши.Толкова,че даже под дуло на пистолет,не бих си изляла душата пред нея.Твърде много игли в миналото тя заби в мен..
Като помислих малко все пак реших да набера Олег.Самият той ме помоли да му позвъня след конференцията и разкажа как е преминало всичко.Няколко секунди слушам протяжните звуци ,а после се чува и гласът му,приятен,но леко по-висок,отколкото приляга за мъжки глас.Даже в началото на запознанството ни,си мислех,че е гей,но след седмица-в спалнята се уверих в противното.
-Привет,мила! Как мина всичко?-веднага преминава към най-важното.
-Привет,много паршиво,защото ми се нахвърлиха като стадо гладни хиени.Всеки се стремеше да откъсне по-голям,лаком къс.
-А основно до какво се опитваха да се докопат?
-Цитираха статия на Лозов,където назовава романът ми ,,бездушен продукт на западната поп-култура‘‘ упрекваха ме в идеологическа диверсия,радикален феминизъм и много други смъртни грехове-с ирония съобщавам аз.
-Гаднооо!-след малка пауза,коментира той.
Даже не това е точната дума-мрачно подтвърждавам-Мръсниците исках да изпият кръвта ми,цялата до последната капка.Но аз не им го позволих.
-В какъв смисъл?
-Просто..станах и излязох.
-Прекъснала си без обяснения,конференцията?-гласът на мъжхът ми подскочи с още няколко октави.
-Е,даа!
В слушалката се раздаде тежка въздишка,а после Олег продължи:
-А не мислиш ли,че си се поразгорещила,Карин?Все пак от обществената нагласа,зависи бъдещето на книгата ти.
-Да върви на майната си такъв успех!Не ми пука!-от сърце възкликвам.-Та какво разбират тези доскорошни писачи от настояща литература?Погледът им е замъглен,а пазарът препълнен с нискосортни булевардни романчета,които те възхваляват.Когато наоколо са само щампи,истинското изкуство се възприема на щик.
-Права си безусловно,но..все пак-мъжът чак се запъна в обясненията си-не ти ли се струва и на теб,че ,,Вечното‘‘е малко по-сурова и претенциозна?Възможно е ,някъде да не си догледала,да има недоработване,прекалена безцеремонност...
Направо не мога да повярвам,че той говори това.Последните две години аз бъхтам като кон,посвещавайки на работата си цялата себе си,без остатък.Кога ще престане най-после да ме преследва тази приставак,,недо‘‘?
-Романът ми е прекалено добър-процеждам през зъби,сдържайки с всичка сила-яростта си.-И ти също би го оценил така,ако имаше самостоятелно мнение,а не да се ръководиш от рецензиите на тъповати,платени критици.
-Карин,недей! Не се самонавивай,моля те!-дава на задна скорост.-Знаеш,че съм много зает човек,когато излязав отпуск,ще прочета внимателно всичките ти книжки.
Олег не е бил отпускар вече няколко години,така,че надали в скоро време,ще може да се запознае с моето творчество.
-Лифта дойде до моят етаж и няма да имаме връзка.-лъжа го аз ,стремейки се да приключим час по скоро този разговор,който с всяка секунда ме натоварва все повече.
-Да,разбирам!Спокойна нощ,скъпа!-с готовност се прощава съпругът ми с мени аз се изключвам.
Но вътре всичко ми клокочи и бушува от възмущение.Разчитах на поддръжка от негова страна,а всъщност се натъкнах на нова критика.Ако трябва да съм честна,от нея вече ми се гади.Разбирам добре,че тази професия те задължава да възприемаш чуждото мнение със спокойствието на тъпир и невъзмутимостта на костенурката ,но мамка му,това важи само на теория.А всъщност е много неприятно,когато някой тика в твоето произведение пръчка, омазана в..лайна.