-Защо не ми каза,че си толкова популярен?-Като се обърнах с лице към него,започнах аз.
-Ами не си ме питала-невъзмутимо се отзовава,вземайки бутилка с вода.-доколкото си спомням,интересуваше те повече моята възраст,а не с какво се занимавам.
В гласът му звучи насмешка,но аз я игнорирвам.Сега не ми е до шеги-съвсем.
-Накратко да ти обясня ситуацията: снимките,на които ние с теб сме главните лица в много провокационен ракурс,принадлежат на изданието,,Интро‘‘.Аз съм крайно заинтересована,както и ти-предполагам-да не попаднат в мрежата-делово заявявам-А за това е нужно само да им дадеш интервю.Както разбираш,много простичка задача.
Замлъквам с надежда,че ще изрази съгласие или поне ще коментира това,което му казах,но той изглежда някак си отстранен-бавно пие от водата,а после пък започва да ровичка в своята раничка.По всичко личи,че моят монолог не го е заинтересувал.
-Ти чу ли какво ти казах?-опитвам се да върна вниманието му.
-Да,чух,не съм глух-кимва-къде ли съм си заврял цигарите? Нямаш ли случайно?
-Не,аз не пуша- му отвърнах,като сподавих раздразнението си.
Ааа....Значи така? –дарява ме пак с ироничен поглед.-Не пушиш и не се чукаш на страна? Мдаа,ясно,разбирам.
Поредната нападка към мен.Ууу,дяволско острие,реже.
-И така,какво мислиш за интервюто? Готов ли си да дадеш такова?-като преглъщам възмущението си,питам пак.За съжаление ,в този момент съм така зависима от този нагъл,самодоволен сополанко,че буквално си настъпвам гърлото гасейки собствените си емоции.
-Ооо,ето ги!-пропуска покрай ушите си моят въпрос,багерът извлича от страничният джоб пакетчето и без да бърза,запали цигара.Движенията му са плавни и размерени,а мен ме втриса чак от нетърпение.Дали ще се дуе,още дълго?
-Хм,Хм...излиза,че си искала да ме видиш,само заради тези неща?-замислено проточва и изпуска във въздуха облаче дим.-А къде са: ,,здравей,‘‘,,как си?‘‘,,, тъгувах по теб‘‘? Та нали си възпитана дама?Карин,защо така погрешно се обръщаш към мен? Особенно с такава молба?
Присвил очите си ,вперва в мен внимателен и прозорлив поглед.толкова прям и остър,че го усещам като прицел на винтовка.
-Формалните любезности,никога не са били моята силна страна-признавам сухо.-Дошла съм по работа и от теб ми е нужен само конкретен отговор.
-И така беше ли ти тъжно или не?-той продължава да ми натрапва своята линия.
-Не!-отвръщам,гледайки го прямо и откровенно.
Не знам откъде се взе в мен този детски протест.Ако бях по-мека и проявила женска хитрост,щях да се сдобия с желаното.Обаче е късно! В мен се разбуди разглезеното дете,което прави всичко напук.
-Да,добре,считай,че съм ти повярвал.-усмихва се-Но тогава и моят отговор ще бъде отрицателен.
- В смисъл?-процеждам
-Не,няма да дам интервюто,за което ме молиш- с най-очарователната си усмивка-ме отрязва тозигад.
-Само за да ми направиш напук?-това е по-скоро констатация на факта.
-Но защо така реши?-Богдан за пореден път провлачва думите.-Просто главната редакторка там е рядка порода кучка и аз не искам да имам с нея нищо общо.
-Но това..това не подхожда на възрастен човек,да подхранваш стари обиди?-саркастично извръщам нагоре поглед.
-За възраст ми говори жена,която тихичко избяга от постелята след секса?-парирва ме умело хлапакът.Провокация,след провокация.Няма какво-добър е и ако не беше толкова критична ситуацията,би ми било интересно да се припираме.
-МмДааа! Значи няма -подгрявам кавгата-Това окончателното ти решение ли е?
-ее,знам ли?-той неопределено свива рамене-Може пък да ми е приятно така да се гънеш и молиш.
Известен ми е такъв подход.сама съм се ползвала от него-много пъти.Сега аз съм на колене и пълзя ли пълзя,умолявайки го да размисли и да се смили за положително общуване с,,Интро‘‘.Но независимо унижението ми,крайният му отговор ще е отказ.
,,И все пак,не си познал,момченце! Няма да ти доставям повече удоволствие,като ти се моля!‘‘
-Всичко добро-студено подхвърлям и се отправям към изхода.Да върви по дяволите,как да е –ще се справям без него.
-Карина? Къде?-съдейки по направлението на гласът,Богдан върви след мен.така ми се иска да се махна,да хлопна вратата,но глупавата надежда,че можем да се договорим-ме възпира от крайни действия.-Исках да те питам за нещо много важно.
Така стиснах челюстите си,че чак изскърцаха и като забавих крачките си –се обръщам към него.
-Питай!
-Посъветвай ме,с коя книга да започна запознанството си с твоето творчество?,,хамелеон‘‘ или,,Ефекта на доплера“?-смеещото му лице ме дразнеше все повече.Значи така? Той също е търсил за мен информация.един на един,малкият.
-Едва ли ще са ти интересни книгите ми-спокойно отговарям-Там основното е за политика,класова борба и други сложни неща за лесно възприемане.