-Мислиш,че като съм музикант,съм непременно и тъп?-с призив заявява той,приближавайки се.
-Не,не не те считам за тъпанар-възразявам,отстъпвайки-Слушах внимателно текстовете на песните ти и в тях се срещат много интересни мисли.
Младежът направо ме завря в ъгъла-хитро и без да се усетя,занимавайки ме с отвличащ от вниманието ми разговор.Опирам се с гръб към стената,но не отмествам поглед от лицето му.
Нека да не си въобразява излишни неща.
- Е,добреее! Уговори ме-неочаквано заявява нехранимайкото и ме облива с аромата на цигари и ментол.-Ще дам интервюто,ако и ти направиш нещо за мен.
Погледът му е като замъглен от тъмен воал,докосва устните ми ,като че ли ги опипва някак си меко,нежно и после отново се изостря,към мен.
-Даже не се и надявай,че ще спя с теб отново-реших,че съм прочела мислите му се издървям нахално.
-Това наистина не е необходимо- горещият му шепот опалва ухото ми,когато ми отговаря.
Глава 13
Карина
-Просто...ме целуни,само един път,Каринке,не моля за повече-той едвам се накланя напред и от жарта на тялото му се разтрепервам.Ако бях поне с десет години по-млада,обезателно бих се подвела на тази уловка.Но сега като съм опитна жена,прекрасно разбирам,че няма да се ограничим само с това.Ние вече правихме секс:главозамайващ,ярък,фееричен.Да спрем просто..няма да успеем.Веднъж ако се докоснат телата ни,няма да се разделят-в крайна сметка докато достаъчно не се наситят на близостта си.
Но от друга страна,предложението му е реална възможност да урегулираме безпокоящият ме въпрос с медиите,като се отърва с малко кръв .Защото знам,че той ще сдържи обещанието си.Богдан прави впечатление на човек,който държи на думата си, а на такива люде се вярва.
И ако много се постарая ,то възможно е да мога да сдържа либидото си в юзда,ако се разбушува и няма да стане страшно.Една целувка – и..няма проблем.Примамливо!
-защо ти е нужно това?- хрипло се отзовавам,опитвайки се да оттегля момента.
-Постоянно само за теб мисля..Главата ми се върти,не мога и да работя-въздъхва като съвсем възрастен,момчурлякът в устата ми.-Ти си вещица,Карина,взе ми ума...
Ръцете му ме хващат за кръста и с тласък ме притегля към себе си.
-Почакай,моля те!-шепна,като се боя,че не мога да се преборя с непоносимото желание.-Неправилно е,разбираш ли? Не съм дошла за това...
-Разбирам-отвръща,тикайки челото си в моето-Ще дам това глупаво интервю,кълна се,само моля те да се отнесем от този гнусен свят поне за малко...Поне за няколко минути,моля те!
Затварям очи и леко накланяйки главата си,давам достъп на Богдан до шията си.И то ме целува,даже не е точно целувка,а бааавно прокарване на езикът му горещ и грапав по кожата ми,а после я защипва с устните си.Лиже,подръпва,пари с разпаленото си дихание.Дланите му пропълзяват надолу и в свирепа хватка стисват дупето ми.Болно ,но и така приятнооо>Не знам защо открай време грубата мъжка сила винаги ме е възбуждала.И то от половин оборот.Не съм от тези,които обичат монотонната нежност.Падам си по стиснати в юмрук коси,плесници по задните части и грубите изрази.и богдан го е разбрал прекрасно.Онази нощ в хотела,направи всичко правилно и затова беше незабравимо,даже бих казала-идеално.
Устните му намират моите и жадно забират това,за което ме молеше.Все му е едно,че формално така и не му дадох разрешение за това.Не му пука,че моите длани все още се опират на гърдите мув ням протест.Малкият е твърде самоуверен за да чака позволение.Не е свикнал да отстъпва и сега няма да го направи.затова не ми остава нищо друго,освен да се покоря.
Прегръщам го и блаженно прокарвам ръка по много късият ,,ежик‘‘ на главата му.Целият е такъв горещ,страстен,че да съм ледена висулка до него е невъзможно...Топя се като пролетен сняг в локвичка се стичам по краката му.иска ми се да мъркам,наслаждавам,да усещам кеф.
-Не си страдала ,ми казваш?
-Нн-нее!-лъжа тихичко и с възторг галя твърдата му преса под тениската.
-А тялото ти изпраща обратен сигнал,че не казваш истината-ръцете му вече пълзят по гърба ми и се прокрадват към закопчалката на сутиена.Едно ловко движение и моята гръд е на свобода.
-Но какво правиш?-със смесица от ужас,но и възхита-го питам-Ние само се договорихме за целувка и то само една,помниш ли?
Помня,ала...-той припряно сваля сакото ми заедно с разтеглената ми блуза.-Спри ме ако можеш или спри себе си.
Ах,хитрец такъв-лукав! Знае,че и аз не мога! Нямам нито сили,нито желание.
Пак се захапваме,поривисто,нетърпеливо и темпераментно.С напористи докосвания се изучаваме отново.Острото желание ни слепва не само на физическо,но и на ментално ниво,а сърцата ни вече бият в унисон.Под напорът на буйната мъжка ласка,моят самоконтрол ,който ме караше да се гордея преди години,сега сдава позициите си,отстъпвайки на животинската похот.Вече не помня нито целта на визитата си,ни наложените условия,нито принципите си.